Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (6)

3.

Не беше просто секс, беше нещо много повече.

Репетираха древния ритуал, докато не го доведоха до съвършенство. Влажните им, голи тела се усукваха и възбуждаха едно друго, докато не затрептят на ръба на оргазма.

После спираха…

Тя се наслаждаваше на силната болка, докато той плуваше в хедонистично удоволствие, и всеки от тях знаеше кои са точките, които трябва да натисне, за да изпрати другия на ръба на екстаза. След това жилавата, атлетична млада жена, позната като Вивиен, лягаше с отворени ръце и крака върху древния каменен олтар, взет от една осквернена църква. Мъжът, познат като Ахриман, влизаше в нея, мъжкото и женското ставаха едно и силата потичаше неудържимо.

Те изпълняваха древния ритуал, като пресъздаваха най-мощните магически елементи, за да открият местонахождението на духовете на Пазителите. А когато ги откриха, продължиха напред, към битката с тях.

За да ги унищожат!

Преди няколко десетилетия беше немислимо да се опълчат на Пазителите на тринадесетте светини, но сега нещата коренно се промениха. Пазителите бяха вече само едни уморени стари пенсионери, нетренирани и несръчни, и повечето от тях тънеха в блажено неведение за съкровищата, които притежават. Въпреки че голяма част от удоволствие на лова изчезна, все още им оставаше насладата от убиването. Но Денят на Вси светии наближаваше и им се наложи да наемат и други, за да успеят да приключат навреме с останалата част от касапницата.

Деветима Пазители бяха мъртви. Оставаха четирима.

Вивиен наблюдаваше внимателно мъжа, като отчиташе всяко потрепване в добре очертаните му мускули и пулсиращия ритъм на тихото му дишане. Силните й крака бяха сключени около стегнатите му бедра и го държаха дълбоко в нея, но без да прави каквото и да било движение, за да не го доведе до оргазъм.

Би било катастрофално точно в този момент, в който силата е готова да изтече. След това щяха да са им нужни три дни телесно прочистване — никакво червено месо, никакъв алкохол, никакъв секс — за да могат отново да стигнат тази критична точка.

— Шахматната дъска! — прошепна тя думите в отворената му уста.

Той погълна думите й.

— Шахматната дъска! — повтори той, а потта се стичаше по наболата брада на бузите му и капеше върху гладките му гърди.

Оставаше им още малко. Още съвсем малко. Бяха толкова близо!

Вивиен затвори очи и се съсредоточи, сетивата й се изостриха, събудени за различни миризми и звуци, които щяха да ги доведат до търсеното съкровище. Чувствителността в слабините й стана толкова силна, почти непоносима, когато изрече отново името на предмета:

— Шахматната дъска на Гуендолеу!

Мъжът се концентрира, за да си представи ясно светинята.

Ахриман така силно стисна тъмните си очи, че в ъгълчетата им се процеди влага, подобна на сълзи, които са затъркаляха по лицето му и закапаха по корема и стегнатите й гърди. Жената усети влажното им докосване и задиша тежко и учестено, а неволна пулсация на коремните й мускули го доведоха до смазващ, тътнещ в тръпки оргазъм. Мъжът извика силно от страст и болка, преплетени в едно.

Вивиен го погали по косата:

— Извинявай!

Той вдигна глава, а на лицето му имаше свирепа, но триумфираща усмивка.

— Не се извинявай. Видях! Видях кристалните фигури и златно-сребърната дъска. Знам къде е!

Вивиен го вкара дълбоко в тялото си, ръцете и мускулите й го заключиха, за да задоволи собственото си желание.

— Хайде тогава да го направим за удоволствие! — прошепна кокетно тя в ухото му.