Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (95)

92.

— Отворът на кладенеца бе покрит и земята над него бе осветена с древна магия — продължи тихо Амвросий.

Късната утрин се бе превърнала в ранен следобед, докато той разказваше, а светлината нахлуваше вътре през потъналия в зеленина балдахин, покрил отвора на пещерата, и оцветяваше всичко в изумрудено зелено.

— След това Йешуа използва тринадесет предмета, които вуйчо му бе донесъл на своя кораб, за да ги изтъргува срещу калай: нож, пиала и поднос, точило, пурпурен плащ от червени пера, котел, шахматна дъска, копие, мантия, кошница, колесница, оглавник… и рог, и меч — добави той с усмивка.

Оуен вдигна ловния рог, а Сара почувства как мечът помръдна в ръцете й.

— Йешуа напои с част от спояващата магия земята около кладенеца, а с останалата част от нея — предметите, които благослови и освети. Те станаха ключове. И само тези тринадесет ключа могат да отворят тринадесетте печата, които той сложи над кладенеца. След това избра наслуки тринадесет мъже и жени, даде на всеки от тях по една светиня и ги изпрати да вървят по пътя си. Докато всеки от тях пазеше светинята и вярваше в нея, тя щеше да му носи голямо богатство. Освен това, тя трябваше да се предава от баща на син, от майка на дъщеря, без да се прекъсва кръвното родство. Той направи вуйчо си Йосия Пазител на светините и го натовари със задачата да бди над Пазителите, но и — Амвросий тихо се засмя, — го обрече да остане жив завинаги, за да не позволи Родът на демоните някога отново да има достъп до този свят.

Сара и Оуен погледнаха към скитника и незададеният им въпрос увисна тежко във въздуха.

Той им се усмихна тъжно, преди да продължи.

— Отначало, разбира се, Йосия бе скептично настроен, но по-късно, много по-късно, когато Йешуа беше убит от римляните, търговецът се върна в земите на древните британци и пое ролята на Пазител. Той записа първите знания за светините. Разбира се, никой не знае колко от написаното е вярно. Но голяма част от него има смисъл. В течение на вековете светините бяха сърцето на британския фолклор. Мечът…

— Екскалибур — каза бързо Сара, като повдигна Счупения меч.

— Това не е Екскалибур — поклати глава Амвросий. — Екскалибур дойде по-късно, много по-късно… Артур може би беше необикновен, но когато той загуби своята невинност и вяра, мечът в Камъка се разтроши. Той го замени с подаръка на Дамата от езерото, а тя и нейният род не хранеха любов към краля. Тя му даде острието на Калибърн, което бе прокълнато от Уейланд^[1] Ковача от първия миг, в който бе изковано. То е било окъпано в кръвта на бебета и носеше само гибел и разрушение на онези, които го владееха.

— Помислих си, че Екскалибур е бил мечът в Камъка — каза Оуен.

Амвросий поклати глава.

— Това са две съвсем различни оръжия: едното е създадено от светлина, а другото — от мрак. — Той протегна ръка и посочи към Счупения меч в ръцете на Сара. — Въпреки че този е носил много имена, именно той бе в древни времена мечът в Камъка. — Мечът проблесна за кратко сякаш струйка масло се стече по острието му.

Амвросий се облегна на каменния стол и когато стана ясно, че няма да каже нищо повече, Сара се престраши да се обади.

— Този разказ… не е за вярване.

— А не ти ли се струва, че по-скоро е доста пестелив за някои неща? — Старецът се усмихна. — Но даже и да е така, колко доказателства ви трябват? Та вие държите в ръцете си доказателствата! Убивали сте онези, които са докоснати от демони, видели сте истинската им същност.

— А сега… какво точно става сега?

— Тук в това село са събрани единадесет светини. Били са окъпани в плътта и кръвта на Пазителите и древната им сила се е усилила. — Амвросий затвори единственото си око, отметна глава назад като дишаше дълбоко. — Дори в този момент усещам миризмата на силата.

— Но защо са ги донесли тук? — попита Оуен.

— Мъжът, който ги издири, иска да ги използва, за да отвори отново портала между световете и да открие пътя за Рода на демоните. Той ще действа тази нощ, в деня на Вси светии — това е един от четирите пъти в годината, когато тъканта между световете изтънява. Според мене, Мъжът от Мрака, за да постигне своите цели, възнамерява да принесе в жертва хората, които са се събрали за фестивала. А след това, когато Родът на демоните влезе в този свят, за храна ще им служи целият човешки род. Този свят — такъв, какъвто го познаваме ние — ще бъде унищожен.

Оуен, който държеше в скута си Рога на Бран, докато Амвросий говореше, рязко вдигна глава.

— Вие сте той, не е ли така?

— Кой?

— Йешуа. Вие сте Йешуа!

Амвросий тихо се засмя.

— Не, скъпо мое момче, не съм Йешуа.

— Никога не съм чувала за Йешуа — каза тихо Сара.

— О, чувала си — засмя се Амвросий, — макар че по-скоро знаеш гръцката форма на неговото еврейско име: Исус.

— Исус! Казвате, че Исус е идвал в Британия… — прошепна Оуен.

— В една легенда се говори, че Исус е посетил страната, докато все още бил дете, и че вуйчо му го довел… — Сара спря изведнъж и устните й се раздвижиха под думите на един стар химн, учен в неделното училище:

В онези древни времена,

в зелените английски планини,

сновяха ли нозе на племена

или агнецът Божи бе видян

по приказните пасища на Англия?^[2]

Старецът кимна.

— Стихотворението на Уилям Блейк^[3].

— Но ако ти не си Йешуа, това означава, че ти си… — прошепна Сара.

— Ти си неговият вуйчо — каза Оуен, — Йосия.

— Да. Аз съм носил много имена през годините. Аз съм Йосиф от Ариматея.