Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (69)

66.

Амвросий спря по средата на улицата, защото в ушите прокънтя ловен рог. В главата му се завъртяха спомени, чуваше ехо от някакви звуци, а пред очите му танцуваха образи. В гърдите му се впи непоносима болка и той се преви почти надве. Стисна очи, а по бузите му се затъркаляха сълзи от болка. През него премина огън, слезе към стомаха и той усети как тялото му се разкъсва, сякаш го режат на парчета. Амвросий притисна ръце към корема си и за миг си представи, че усеща топлата влага на вътрешностите си, разширяващата се дупка там, където го бяха разпрали. Когато отвори очи, видя призрачния образ на меча, стърчащ от корема му и разпарцаливения разрез от гърдите до пъпа му.

Дирнуин!

Мечът беше Дирнуин, някога мечът на Ридерх, сега Счупения меч.

Отгласи от ловен рог.

Рогът беше на Бран.

А той беше Амвросий.

С името нахлуха още спомени, а със спомените дойде още болка.