Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (85)

82.

Отвъд ограничения обсег на човешките сетива, съществуват множество светове, за които човечеството не е и сънувало. Създания и същества, които човечеството знае като митични или легендарни, населяват много от тези царства, но там е пълно и със създанията, известни като демони.

Може би някога са били от расата на хората, въпреки че според легендите по-скоро са потомци на Падналия ангел, Луцифер, и на една евина щерка. Осъдени от един непрощаващ бог да страдат заради греховете на своя баща, те били пропъдени завинаги в царство, граничещо с царството на хората. Най-голямото им мъчение било, че можели да виждат света на хората, въпреки че тяхното собствено царство било скрито за очите на човешките същества. А в света на хората имало всичко, което липсвало в демонското — водата била чиста и прозрачна, въздухът бил сладък и кристален и имало изобилие от всякакви плодове и храни. Но най-голямото мъчение за Демонския род било богатството от хора, с тяхната мека, месеста плът и солена кръв, с крехките им вътрешни органи и онези вкусни залъци — безчетните човешки емоции и по-висшето им съзнание, наричано душа. Демонският род успяваше от време на време да си пробие път до света на човеците, макар че в повечето случаи това да се отдаваше на едно-единствено създание, което смогваше да напусне демонската земя и да се всели в някой слабоумен човек. Продължителността на живота никога не беше дълга, защото необработените човешки емоции бяха като наркотик за Демонския род, и демоните караха обсебените хора да вършат все по-големи и по-големи изстъпления с цел да задоволяват пристрастеността си към наркотика на чувствата.

За последен път демоните успяха да си пробият път и да покажат силата си преди почти две хиляди години.

В течение на цял един Тъмен период, когато почти нямаше какво да се прави в северните страни, освен да се мечтае, фоморите поработиха върху едно племе от диви северни шамани и им внушиха мечти за власт и безгранично богатство, както и най-голямата награда за пристрастените към търсеното на отговори — знание, мрачно, ободряващо знание.

С жертвоприношения от кръв и огън, плът и невинност, шаманите отвориха цепнатина между световете на хората и на демоните и дадоха възможност на тварите да преминават през нея. Нито един от шаманите не оцеля след първата схватка с тварите, въпреки че телата им продължиха да живеят някакво подобие на живот, докато Демонският род реши да избере нови тела-домакини. Без силата на шаманите, които подхранваха портала, той се срути, но преди това през него в света на хората преминаха шестстотин шестдесет и шест създания, с което представата за числото на звяра завинаги се затвърди във фолклора и в човешкото съзнание.

За по-малко от тридесет дни чудовищата опустошиха областта и плячкосаха всичко около себе си. Хиляди хора умряха, за да наситят ужасния глад на чудовищата, а онези, които не бяха убити на момента, бяха струпани като стада в огромни кошари за охранване. Демоните взеха някои от жените, за да им родят потомство. Пръкналите се изроди се разпълзяха по света и дадоха храна на легендите за вампири и върколаци.

Фоморите, както хората започнаха да наричат създанията на Демонския род, опустошиха земите на Британия и се отправиха на запад с един пленен ирландски пиратски кораб. На острова създадоха свое царство на насилието, което просъществува до деня, в който воините на Туата Де Данан дойдоха и ги победиха в две велики решителни битки.

Част от фоморите останаха в Британия, защото пътят им бе преграден от едно изпълващо ги с ужас още невъзмъжало момче, което владееше сила, чиито граници самото то не осъзнаваше напълно. Като използва магията на елементите, по-стара от човешката раса, той унищожи последните фомори, запечата портата между световете и я заключи с тринадесет осветени думи и тринадесет осветени предмети. Нищо друго освен Тринадесетте думи и Тринадесетте светини не можеше да отключи портата.

В течение на две хилядолетия Демонският род седеше зад портата, чакаше в подредени бойни редици и кроеше планове за бягство.

Много пъти демоните почти успяваха да разбият защитите и на няколко пъти един или няколко от ключовете се превъртаха в ключалката, давайки им възможност да зърнат невиждани чудеса от другата страна на портата — но въпреки това светините удържаха портала затворен.

Но сега Демонският род знаеше, че времето му наближава.

Демоните се събираха. Усещаха присъствието на единадесет светини… и знаеха, че много скоро ключовете ще се превъртят.

Този път нямаше кой да ги спре. Йешуа и неговият род отдавна си бяха отишли.

Този път нямаше кой да застане на пътя им.