Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (68)

65.

Кубето опря дулото на пушката в челото на Сара. Странно, но единственото, за което си помисли тя, беше колко грубо е отрязано дулото и че грапавината му дразни кожата й.

— Радвам се да те видя отново, душичке.

Сара затвори очи — чувстваше се объркана и загубена. Откъде се появи тоя бръснат изрод? Тя опита да обърне глава и да погледне към Оуен и Бриджит, но тежестта на пушката върху лицето й правеше движението невъзможно. Части от сънища бушуваха пред очите й, преплитаха се и тя видя как демонски ръмжащи лица влязоха в бръснатата глава и се сляха с него.

Кубето дръпна петлетата на пушката и прещракването я върна в реалността.

— Трябва да те застрелям в тъпата тиква веднага! — изсъска той. — Ти уби Карл!

— Какво искате? — попита Оуен с висок глас.

Кубето се обърна и тежестта на пушката вече не притискаше лицето на Сара. Оръжието сочеше към Оуен.

— Ти да си затваряш човката! Този път не съм дошъл за теб — рече цинично Кубето. — Ти си само глазурата на тортата.

— Какво искате? — повтори Бриджит въпроса на Оуен.

— Млъквай! — Кубето застана в центъра на стаята, като държеше пушката близо до гърдите си и наблюдаваше тримата. Внезапно в сърцето му пропълзя изненадваща несигурност.

Влизането в апартамента беше като детска игра. Той просто почука на вратата и когато старата жена попита кой я търси, той отговори „Колет за Бриджит Дейвис“. Тя отвори вратата, той опря пушката в лицето й и влезе в апартамента. Много приятна изненада беше присъствието на Уокър и Милър. Американецът замръзна, като го видя, но Милър гледаше право в него без да трепне, нещо си мърмореше, а в мръсните си ръце държеше някакво ръждясало парче желязо. Кубето и преди беше виждал този празен поглед, тези увиснали устни — сигурно Милър е наркоманка.

Новият му работодател със сигурност щеше да оцени както подобава такава плячка. Кубето бръкна и извади от джоба си мобилния телефон и провери списъка с телефоните, записани на дланта му, преди внимателно да набере един от тях. Наложи се да изчака девет иззвънявания, преди да отговорят, а и връзката пращеше и пукаше.

— Ало? — каза Кубето.

Отсреща не се чуваше никакъв отговор.

— Аз съм, Ку…

— Зная кой е — рече гласът.

— Хванах старата жена… — Той направи пауза, като се наслаждаваше на момента. — И един малък бонус. Мил…

— Никакви имена! — изръмжа гласът.

— Едно лице от мъжки и едно от женски пол, които търсехте по-рано, са също тук.

Последва дълго мълчание.

— Много добре сте се справили, господин Джейкъбс, много добре. Аз съм извънредно доволен. — Последва втора пауза. — Мислите ли, че ще можете да приберете тримата от апартамента, без да ви видят? Отговорете ми истината. Моментът не е такъв, че да си позволим проява на нагла самоувереност.

Кубето се обърна да погледне към тримата, седящи на кушетката срещу него — стара жена, ранен мъж и дрогирана женска.

— Мисля, че има такава възможност — отвърна той предпазливо. — Може би малко по-късно, като мръкне. Бих могъл да повикам помощници.

— Никакви помощници! Вие сте длъжен или да свършите работата сам, или да не я вършите изобщо. Бъдете реалист. Смятате ли, че ще се справите с тримата?

— Вероятно не — призна Кубето.

— Смятате ли, че ще се справите със старата жена и мъжа?

— Да — самоуверено каза той.

— Тогава се погрижете за тях. Заведете момчето и старата жена във вашия апартамент. Там ще получите по-нататъшни указания. У старата жена е ловният рог, а мъжът държи Счупения меч. Налага се да вземете и двата предмета.

Чу се прищракване и връзката се разпадна, преди Кубето да успее да попита още нещо.

Той прибра телефона в джоба си.

— Както се разбра, нужни сте само вие двамата — каза той, като местеше погледа си от Бриджит на Оуен. После насочи пушката към Сара. — Ти си… излишна.

Сара го изгледа с празен поглед. Чертите на младежа все още трептяха и бяха на границата между човешко и демонско лице. Тя леко извърна глава и започна да мърмори нещо несвързано, докато стените на апартамента се местеха, разтваряха се, в далечината проблеснаха бели скали, а носът й се изпълни с тръпчивата миризма на морска сол.

— Тая, ебати, с какво се е надрусала! — рече Кубето.

Оуен поклати глава.

— С нищо.

— Кажи й да си затваря устата, ебати.

— Няма и да чуе. Тя… не е добре. Не е добре откакто избиха семейството й.

Тънките устни на бръснатата глава се изкривиха. Той кимна бавно.

— Помня ги — прошепна той. — Ние ги оправихме преди леля ти. Най ми хареса майка й. Преди това никога не го бях правил със стара чанта… Разбира се опитах се и с леля ти — добави той.

Писъкът на Сара раздра гърлото й и тя нанесе внезапен удар по бръснатата глава. Атаката й го свари неподготвен. В миг тя скочи отгоре му, раздираше с нокти лицето му, смъкваше кожата от бузите му, като целеше ъгълчето на окото му. Той се извъртя заедно с пушката и я удари с приклад в корема. Сара политна и падна на колене. Застанал над нея, той хвана пушката с двете си ръце, готов да стовари приклада върху рамото й.

Звукът го парализира.

Внезапно завибрира по пода, избарабани през въздуха — плътен, настойчив и ужасен. В този звук имаше огромна болка и безкрайно отчаяние, съчетано с непоносима агония. Звукът все не спираше — кошмарен, ужасяващ тръбен зов.

Затиснал ушите си с двете си ръце, като се олюляваше, той се отдалечи от готвещото се да скочи момиче и тогава разбра, че старата жена е допряла до устните си някакъв странен предмет. Приличаше на пожълтял от времето рог на овен, със златна лента в единия край. За миг Кубето не можа да разбере какво беше това, докато не видя как се издуват бузите й. С неимоверно усилие той вдигна пушката.

Трябва да спре този оглушителен шум.

Болката в главата му беше мъчителна и Кубето се почувства така, сякаш главата му всеки момент ще гръмне. Той насочи пушката към старата жена и пръстът му се намести удобно на спусъка.

Когато Бриджит наду ловния рог, Сара чу далечен, почти неземен звук, висок, фин и сладък. Но след това видя израза на безкрайно страдание по лицето на бръсната глава и разбра, че той чува нещо доста по-различно от нея. След това видя как младежът се променя. Чертите му станаха зверски и змиеподобни, главата му се издължи, устата му се изпълни със зъби. По черепа му се появиха малки рогови издатини, очите му пожълтяха, а зениците му се удължиха и се превърнаха в хоризонтални ивици.

Тя виждаше демон.

Бръснатата глава започна да вие в агонията си. Той натисна спусъка — и двете дула на пушката изригнаха огън.

В последвалата задимена тишина Сара Милър стана и заби Счупения меч в гърдите му.