Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (96)

93.

Сержант Хамилтън беше изтощен.

Той не си беше представял, че в някакъв период от живота ще му се наложи да работи толкова много. Мадок беше малко селце с типичните за малките селца престъпления — малко пиянство, тук-там вандализъм, от време на време кражби и грабежи, но през изминалите няколко часа той бе изписал бланките на отчетните доклади за цял месец: алкохол и наркотици, незначителни прояви на вандализъм, нарушения на обществения ред, нападения…

Сержантът се отпусна тежко на бюрото си, когато вратата се отвори и звънчето издрънча:

— Добър ден, господин Саурин, с какво мога да ви помогна? — попита той, като се насилваше да докара усмивка на устните си. Докато се здрависваше с учителя, той се чудеше защо този мъж му е така неприятен. Донякъде все още не можеше да се отърве от прокрадващите се в главата му съмнения за ролята на Саурин в смъртта на леля му, Милдред Бейли. Въпреки това, господин Саурин беше не само учител в местното училище, но и човекът, на който селото дължеше организирането на келтския фестивал. Именно на него Мадок дължеше вливането на стотици хиляди английски лири в местното стопанство. Ако сержантът започнеше да говори открито против учителя, щеше само да си създаде врагове.

Ахриман Саурин гледаше над рамото на Хамилтън, черните му очи съзерцаваха Фулър и се спряха върху Хийт, които работеха на бюрата си в малкия полицейски участък. Той сподави усмивката си, когато жената се размърда в стола си, докато се чудеше къде да се дене от смущение:

— Идвам да съобщя за обир с взлом — каза спокойно той. — Боя се, че е някой от младежите покрай фестивала. Тази сутрин нахлу в моята къща и открадна един меч и един ловен рог от колекцията ми от антикварни предмети.

Тони Фулър моментално се приближи до Хамилтън и застана зад него:

— Аз съм инспектор Фулър от Лондон. Чух ви, че споменахте нещо за някакъв меч.

Ахриман Саурин се усмихна на инспектора с най-чаровната си усмивка.

— Да, някакъв младеж открадна един от антикварните ми мечове, както и един богато украсен ловен рог.

— Бихте ли могли да го опишете?

— Клеймор^[1] с две дръжки, Клайдхемх мир^[2] — каза Саурин като нарочно се направи, че не разбира въпроса.

— Имам предвид заподозрения — уточни търпеливо Фулър.

Виктория Хийт подаде една снимка на Фулър.

— Аха, — леко се разсмя Саурин. — Ясно, разбрах какво имате предвид. Всъщност, не беше един младеж, а двама — мъж и жена. Така се случи, че успях много добре да разгледам мъжа. Той е на около 25 години, висок, с късо подстригана коса и зелени очи…

Тони Фулър плъзна снимката на Сара Милър по бюрото.

— Тази жена ли беше с него?

Саурин хвърли поглед на фотографията и се престори на изненадан.

— Боже Господи! Ами, да, да, но това е изключително странно, господин инспекторе. Да, наистина, това е младата жена, въпреки че сега е сменила прическата си. Косата й е по-къса. Тя чакаше младежа отвън. Носеше наситено розово горнище на анцуг и прокъсани според модата дънки.

— Имаше ли някой друг с тях? — попита Виктория.

— Не видях друг. — Той направи пауза и после поклати глава. — Не, когато се запътиха към гората, със сигурност бяха само двамата.

— Вие видяхте ли ги да влизат в гората?

— Да, видях ги точно зад моста.

Тони Фулър се ухили свирепо.

— Кога стана това?

— Преди петнадесет-двадесет минути. Щях да дойда тук по-рано, но движението по пътя е невероятно — обясни той.

Фулър се обърна към Хийт, но тя вече бе заседнала на радиото.

— Ако успеете да ги намерите — добави бързо Саурин, — мога ли да ви помоля да ми върнете двата старинни предмета?

— Те са улики.

— Просто ми трябват за няколко часа, колкото да ги покажа на една изложба. Това е жизненоважно за фестивала. Веднага след това ще ви ги върна.

— Мисля, че ще успеем да се споразумеем за това, господин Саурин — каза Тони Фулър и му протегна ръка.

Ахриман Саурин я разтърси горещо като внимаваше да не смаже пръстите на инспектора.