Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (21)

18.

Елиът обичаше да си играе на лекар. Той се наслаждаваше на авторитета, който му даваше бялата престилка, като вървеше без да бърза по болничния коридор. Професионалното облекло на лекаря беше униформа, която носеше със себе си грамадна власт и безспорен авторитет.

Елиът спря до стаята на сестрите на петия етаж и запрехвърля купчината кафяви картони на пациенти. Хубава младичка сестра-индийка пишеше забързано отчетите за болните и дори не вдигна поглед към него. Дребният човек с безизразното лице измъкна един картон на пациент.

Сара Милър

Елиът изведнъж си даде сметка за присъствието на едрия мъж с твърди отсечени черти, който стоеше пред стаята на сестрите и една по-млада руса жена зад него и инстинктът му подсказа, че и двамата са полицаи. Той леко се извъртя с гръб към тях и се съсредоточи в картона.

— Къде е тя? — попита мъжът. — Току-що бяхме в стаята й, а там няма никого. Мислех, че още е под въздействието на успокоителните.

Елиът отбелязваше нещо в картона.

Медицинската сестра погледна към него и тъкмо да започне да протестира, когато жената показа служебната си карта, с което потвърди подозренията на Елиът.

— Госпожа Милър напусна болницата по собствено желание преди два часа — каза бързо медицинската сестра. — Доктор Кастручи се опита да я спре… — продължи тя, но двамата служители на полицията вече вървяха по коридора.

Елиът пъхна картона под мишница и закрачи в обратната посока.

Къде има намерение да ходи това момиче? Доколкото Елиът знаеше, в Англия тя има само няколко приятели и няма никакви роднини. Робърт Елиът се усмихна мрачно — ако той беше на мястото на момичето, щеше да иска да получи отговори на въпросите. А да отговори на въпросите, можеше само Джудит Уокър. Дребният мъж погледна часовника си. Ако Сара Милър е отишла веднага у Джудит Уокър, тя щеше да пристигне там точно, когато сътрудниците му завършват работата си. Така че те можеха да убият както в буквалния, така и в преносния смисъл два заека с един куршум.