Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (108)

Епилог

Млада двойка, носеща необичайно големи раници, стоеше на опашката пред имиграционната служба в Лос Анджелис и приличаше на повечето от двайсетината души там, прибиращи се вкъщи след екскурзионна обиколка на Европа. Човек лесно можеше да ги сбърка със студенти, които се връщат мърляви и изтощени от ваканция в Европа.

И все пак, за разлика от студентите в Станфорд, които стояха вдясно и чиито куфари бяха пълни с първите издания на Котсуълдските сборници с британска поезия, или от облечената в стил „готик“ двойка вляво, от чиито препълнени чанти стърчаха разни кичозни сувенирчета — малки черни колички-такси и миниатюрни фигурки на лондонския Тауър, тази двойка носеше багаж, който съдържаше далеч по-ценен товар.

Според написаното в паспортите им те отскоро бяха женени, казваха се Сара и Оуен Уокър и се връщаха от сватбено пътешествие в Англия. В синия митнически формуляр бяха изброени предметите, които внасяха в страната — рог, наметало от червени пера, тъмен кожен плащ, нож, шахматна дъска и меч.

Всички тези предмети бяха обозначени като „антикварна рядкост“, както и „без търговска стойност“.

В Другия свят, зад врата от стъкло, дърво и камък, легионът чакаше.

Търпеливо.

Имаха много съюзници в Новия свят, докато двойката нямаше нито един.