Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (99)

99.

Агентът от ФБР ме овърза целия с жици.

— Ще те слушаме през цялото време — каза Ели. Намирахме се у Сол, чийто дом използвахме за нещо като база. — Наоколо ще има наши хора. Трябва само да кажеш една дума, Нед, и всички ще налетят.

Вече се бе събрал цял екип агенти. Командваше парада заместникът на Морети — мъж със зализана коса, тънки устни и очила в рогови рамки. Специален агент Фик.

— Ще се придържаш към следните правила — каза той. — Първо, ако Стратън не дойде, няма да предприемаш нищо. Не разговаряй с никакви посредници. Няма да споменаваш името на Морети. Не искам да му давам възможност да си помисли, че оня е изпял нещо. Не забравяй, Стратън вероятно никога не се е виждал с Ансън. Никога не се е виждал с баща ти. Ако можеш, накарай го да говори за обира. Кой го е нагласил? Поискай да видиш чека, това е достатъчно, за да го пипнем. Готов ли си да го направиш?

— Да, специален агент Фик. А как ще се оправяме с картината?

— Ето… Провери да видиш.

Един от агентите ми подаде здраво увит и овързан с тиксо пакет.

— Какво има вътре? — заинтересувах се.

— Много неприятни неща за теб, ако рекат да го отворят — отвърна Фик. — Затова поискай да видиш чека, преди те да са поискали да огледат картината. Ако нещо те притиснат, ще сме наблизо да те отървем.

Погледнах към Ели:

— Ти ще бъдеш ли там?

— Разбира се.

— Подсигурили сме те на всички нива. Щом получиш онова, което ни трябва, или ако рекат да отворят стоката, разбиваме вратата. Няма страшно! — даде ми кураж Фик.

Няма страшно ли? Загледах го, също като някой новобранец, за когото на никой не му пука, ме пращаха да пробвам дали напред няма мини. Имаше едно нещо, което всички присъстващи тук знаеха — Стратън нямаше никакво намерение да ме пусне от хотела жив.

— Искам да поговоря с Ели — казах аз.

— Не тя командва парада — остро отвърна Фик. — Ако имаш някакви въпроси, питай мен.

— Нямам. Но искам да поговоря с Ели. И не тук, а навън. Насаме.