Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (106)

106.

Стрелбата бе свършила, когато Ели и другите двама агенти от ФБР нахлуха към залата. Навън се трупаха ошашавени от изстрелите мъже в смокинги и жени във вечерни тоалети. Виждайки жилетките с буквите ФБР на гърба, всички заговориха в един глас:

— Вътре някой стреля, има ранени.

С изваден пистолет, Ели се втурна в залата. Охраната на хотела вече бе тук. Вътре почти не бяха останали хора. Навсякъде се търкаляха обърнати столове и маси, разбити вази и разпилени цветя.

Видя Лоусън, облегнат на стената, с червено петно на рамото. До него бе клекнал Карл Брийн и крещеше нещо в радиото. На пода имаше още три тела. Двама от тях май бяха от хората на Стратън. Единият се бе усукал в едно от пердетата и не помръдваше. Другият бе Опашката, онази свиня, дето бе гонил Нед. Не даваше признаци на живот и явно не се канеше да бяга.

Третия Ели позна по оранжевата прическа.

— Чамп! Боже господи!

Тя се втурна към него. Джеф лежеше по гръб с вдигнато коляно. Цялата му лява страна бе подгизнала от кръв, лицето му бе пребледняло, гледаше леко отнесено.

— О, боже, Чамп… — Ели коленичи до него.

Един от охраната на хотела крещеше по радиото, викайки „Бърза помощ“.

— Дръж се, Джеф. Ще се оправиш.

Тя сложи длан на бузата му. Бе потна и студена. Усети как очите й се пълнят със сълзи.

— Знаех си аз, че всичко това трябва да се плаща — Джеф опита да се усмихне. — Да се правя на сервитьор и не знам какво си.

Ели му се усмихна и леко го стисна за ръката. После се огледа.

— Той тръгна след него — прошепна Джеф и посочи с очи вратата към кухнята. — Нед взе пистолета на Опашката.

— О, по дяволите! — изруга Ели.

— Трябваше да го направи. — Новозеландецът отново навлажни устни.

— Не това имах предвид — каза тя. Сетне провери оръжието си и стисна ръката на Чамп още веднъж. — Виждала съм го как борави с пистолет.