Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (87)

87.

Два дни по-късно Ели разполагаше с доказателството.

Беше все едно да гледаш картина от различен ъгъл. Така светлината се отразява различно и всеки образ се променя. Тя знаеше, че както и да завърши търсенето, всичко зависеше от това доказателство. Затова трябваше да бъде сигурна.

Най-напред се зарови в полицейския доклад за убийството на Лиз Стратън и последвалото го самоубийство. В него бе описана историята на пистолета. Както Лоусън правилно бе отбелязал, балистичните му данни напълно съвпадаха с тези на оръжието, използвано при касапницата на приятелите на Нед в Лейк Уърт. Точно този пистолет правеше обвиненията срещу Лиз и телохранителя да изглеждат непробиваеми.

Тя разгърна страницата.

По-нататък пишеше, че тази берета, 32-ри калибър, е била конфискувана преди две години при съвместна акция на полицията и ФБР срещу наркотрафиканти. Намирала се е в полицейското управление в Маями и е била част от оръжия, изчезнали преди една година по много мистериозен начин.

Пол Ейнджълос, убитият телохранител, е бил бивш полицай от Маями. Как така е станало, че един от хората на Стратън е бил въоръжен с „мръсно оръжие“? Ели прегледа имената на ченгетата, участвали в акцията в Маями. Мислеше, че там ще види записан и Ейнджълос, но всъщност името, което я накара да изтръпне, бе в края на списъка.

Това може да е случайност, каза си тя. А на нея й трябваше солидно доказателство.

След това се разрови в досието на Ърл Ансън — оня тип, който бе убил брата на Нед в Броктън. Как е успял да се свърже със Стратън?

Оказа се, че Ансън е отдавнашен познайник на полицията във Флорида — въоръжен грабеж, рекет, наркотици. Излежал е две присъди — едната в Тампа, а другата в Глейдс. Но това, което я озадачи и в двата му престоя в затворите, бе доста ранното му освобождаване. За въоръжен грабеж се полагат от четири до шест години, а той бе излязъл след четиринайсет месеца. А втората поява зад решетките е била още по-кратка — за второ углавно престъпление е бил приспаднат срокът в предварителния арест.

Ясно бе: Ансън е имал вътрешен човек!

Ели позвъни в управлението на затвора в Глейдс, намиращ се на около шейсет и пет километра западно от Палм Бийч. Успя да се свърже със заместник-директора Кевин Флечър. Попита го как така е станало, че Ърл Ансън на два пъти е успял да се вреди за предсрочно освобождаване.

— Ансън ли? — възкликна Флечър, прелиствайки досието му. — Дали не прочетох някъде, че си намерил майстора в Бостън?

— Трети път няма да го видите, ако това имате предвид — потвърди Ели.

— Не е кой знае каква загуба — въздъхна заместник-директорът, — но изглежда, някой е бил доста гъст с него. Имал си е вуйчо владика. Покровител, под чиято протекция е бил, агент Шъртлеф. И то не заради тези неща, заради които е влязъл в затвора. Бил е нечий информатор.

Информатор, Ели се замисли над това, после побърза да благодари на Флечър. Стори й се, че е попаднала в задънена улица. Невъзможно беше да намери чий информатор е бил, без това да се разчуе.

Затова тя опита друг подход. Обади се на един свой приятел, Гейл Силвър, Който работеше в щатската прокуратура в Маями.

— Трябва ми информация за един престъпник на име Ърл Ансън. Участвал е в грабежа на произведения на изкуството, по който случай в момента работя. Мислех си дали няма да можеш да ми дадеш списък на процеси, на които той е бил викан като свидетел?

— Той да не е бил свидетел под наем? — подкачи я Гейл.

— Информатор — отговори Ели. — Опитвам се да разбера дали не е бил свързан с престъпни групи по укриване на крадени стоки или произведения на изкуството.

Излъга го, но не изцяло.

— Какво точно ти трябва? — попита я по-сериозно приятелят й.

— Ами да видя имената на обвиняеми, на ищци… — започна да изброява Ели предпазливо. Продължи, затаявайки дъх: — Особено на агентите, работели по случая, Гейл… Ако, разбира се, можеш да включиш и това.