Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (89)

89.

Вечерта Ели навлече една стара тениска, взе си душ и се вмъкна в леглото около единадесет.

Бе уморена, но и странно напрегната. Не включи телевизора. Почете за Ван дер Хайден — холандски художник от седемнадесети век, но през повечето време се улавяше, че се взира в празното пространство пред себе си.

Бе разбрала каквото искаше и сега въпросът се свеждаше само до това какво да прави по-нататък. Накрая изгаси лампата и придърпа чаршафите до брадичката си. Нямаше начин да заспи. Обърна поглед към часовника. Бяха минали двайсет минути. Тя се заслуша в тишината на къщата.

Изведнъж откъм хола нещо като че ли изскърца. Ели замръзна и затаи дъх. Самият под поскърцва или някой се е вмъкнал през прозореца. Тя обикновено го оставяше отворен заради ветреца.

Отворила широко очи, тя се ослушваше, не смеейки да помръдне.

Настана пълна тишина.

После проскърцването отново се чу.

Двайсетина секунди Ели стоя напълно неподвижна. Грешка не можеше да има.

В къщата някой ходеше.

Исусе Христе! Тя предпазливо си пое дъх. Сърцето й бясно се блъскаше в гърдите. Бръкна под възглавницата и напипа пистолета, който обикновено оставяше на закачалката в гардероба. Тази вечер обаче, за по-сигурно, го беше взела при себе си. Внимателно свали предпазителя и измъкна оръжието изпод възглавницата. Каза си, че трябва да запази спокойствие, но усещаше, че устата й пресъхва.

Не беше сбъркала. Това щеше да стане тази нощ!

Този път проскърцването се чу по-наблизо. Ели усети, че човекът в хола бавно напредва към нейната спалня.

Можеш да го направиш, помисли си тя. Знаеше, че именно това ще се случи. Просто изчакай още малко!

Предпазливо се взря в мрака и видя как някакъв силует се промъква през безшумно отворената врата. След това се чу тих звук, от който кръвта й се смръзна. Изщракване на предпазител.

Мамка му! Сърцето й едва не спря. Копелето се кани да ме застреля.

Нед… какво чакаш?

В спалнята светлината сякаш избухна. В другия край на стаята стоеше Нед с пистолет, насочен към влезлия.

— Хвърли го, задник такъв! Веднага!

Ели изхвръкна изпод завивките и седнала в леглото, стисна пистолета с две ръце.

Той стоеше, без да помръдне, заслепен от внезапно лумналата светлина, насочил пистолета безсмислено някъде между Ели и Нед.

Морети.

— Хвърли го! — повтори Ели. — Защото ако той не стреля, аз ще го направя!