Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (63)

63.

— И така, с кого имаме среща тук? — Джеф вкара мотора в паркинга срещу църквата „Свети Едуард“ и угаси двигателя.

„Грийнс“ бе малко ресторантче, подредено като аптека в Норт Каунти — заспал квартал, като че ли още не се бе събудил от отдавна забравени и отминали времена. По времето на Джон Кенеди Палм Бийч бил зимна резиденция на Белия дом. Тогава президентът заедно с персонала си от Вашингтон са правели тук купони по цели нощи. На сутринта са се събирали за ранна литургия в „Свети Едуард“, след което са се изсипвали в „Грийнс“ все още в смокингите си и се смесвали с местните жители.

Мъжът, с когото имахме среща, бе седнал в ъгловото сепаре, облечен в син пуловер и сако за голф. Беше свалил шапката си — редеещата му бяла коса бе плътно прилепнала. Държеше отворен Уол Стрийт Джърнъл, а на лицето му проблясваха очила за четене. Приличаше повече на пенсиониран счетоводител, който си проверява котировката на акциите, отколкото на човека, който щеше да ми спаси живота.

— Що за птица е това бе, брато? — сръчка ме Джеф, като го видя. — Ти затова си опрял до мен значи, за да имаш истински мъж до теб.

— Казах ти вече, Чамп, довери ми се.

Приближих се бавно до масата. Мъжът отпи от кафето си и сгъна вестника.

— Значи не си казал нищо за мен — рекох с благодарна усмивка.

— Няма смисъл да го правя. — Той вдигна поглед към мен. — Все още ми дължиш една игра.

Усмихнах се широко. Той също. Протегнах ръка.

— Радвам се да те видя, синко. — Сол я пое и наклони глава на една страна, демонстративно преценявайки каква промяна е настъпила у мен. — Май яко си загазил, щом чак косата си подстригал.

— Време е за промяна — казах аз.

— Ще седнеш ли? — Той взе шапката си от стола и се вторачи в оранжевата коса на Джеф. — Значи това е момчето, за което ми спомена?

— Някой няма ли да ме представи? — Чамп ни огледа с любопитство.

Аз се усмихнах.

— Нещо доста народ взе да се трупа в бокса, Чамп. Запознай се със Соли Рот.