Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (68)

68.

— Това е Нед Кели — каза Ели, побутвайки Лиз към задната седалка на служебната си кола.

Лиз замръзна на мястото си, шокирана и объркана от това, което чу.

— Той е невинен, госпожо Стратън. Приписват му убийства, които смятаме, че са били извършени по нареждане на съпруга ви.

Аз се извърнах от мястото си зад волана и се вгледах в очите на Лиз Стратън. Не ми се видя вбесена или поне раздразнена от това, което се разиграваше. Гледаше само леко уплашено.

— Не мога да ви кажа… Той ще ме убие — каза Лиз. — Умирам от страх само като се сетя за него. Обаче повече не мога да търпя.

— Ще го арестуваме, госпожо Стратън. — Ели се намести до нея на задната седалка. — Но за да го направим, имаме нужда от помощта ви.

Настъпих газта и подкарах бързо, още щом чух задната врата да се хлопва. Минах няколко преки, свих в една странична уличка и спрях към края й.

Ели се обърна към Лиз. Ето това е, помислих си аз. Онова, което жената на Стратън щеше да каже в следващите две минути, или ще ме спаси, или ще ме съсипе.

— Знаем, че сте платили на Марти Милър да се представи за Тес Маколиф и да прелъсти мъжа ви.

Лицето на Лиз поруменя, явно разбираше, че вече няма смисъл да се преструва.

— Да, аз му скроих този номер. — Тя сякаш бе готова да се усмихне, докато изричаше тези думи, но очите й се насълзиха. — Освен това, да, знам, че е разбрал и е наредил да я убият. Наясно съм, че това бе ужасно. Но мъжът ми е опасен човек. Не ми дава да мръдна никъде без тия мутри.

— Мога да сложа край на това — каза Ели, полагайки ръка на рамото й. — Мога да го свържа с местопрестъплението в „Бразилиън Корт“. Просто е необходимо да докажа, че той е разбрал какво вършите.

— О, разбрах — изхлипа Лиз. — Той накара да проучат Тес. Успя да проследи един мой банков превод, адресиран до истинското й име. И два дни преди кражбата на картините ме притисна до стената. — Лиз дръпна, пуловера си надолу и ни показа две синкави следи под шията си. — Това доказателство достатъчно ли е?

Повече не можех да чакам. Извърнах се рязко назад. Лиз знаеше много добре, че може да промени всичко, което ми се случи напоследък.

— Моля ви, госпожо Стратън, кажете кой открадна, картините? Кой уби приятелите ми и брат ми? Кой е Гаше?

Тя сложи ръка на рамото ми.

— Заклевам ви се, господин Кели, нямам нищо общо с това, което се е случило на брат ви. Нито пък с другите убийства. Но не бих се учудила да е работа на Денис. Той е луд по картините си. Иска да си ги върне на всяка цена.

Погледнах към Ели. Бе също така изненадана като мен от думите на Лиз. Ако Денис Стратън не е откраднал собствените си картини, кой тогава го е направил?

— Някой го е измамил, госпожо Стратън. Мислех, че може би знаете кой. Кой открадна картините? Вие ли?

— Аз ли? — Устните на Лиз Стратън се изкривиха в горчива усмивка. — Щом искате да разберете какъв боклук е мъжът ми, тогава ще ви кажа. Картините не са откраднати. — В очите й проблесна победоносно пламъче. — Открадната е само една.