Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (12)

12.

На ти тебе мартини и яхта, бавно полюшваща се по лазурносините вълни на Карибско море…

Точно това си помислих, когато за пръв път чух, че нещо се е объркало.

Бях спрял на Саут Каунти Роуд, точно срещу пожарната на Палм Бийч, и гледах как патрулките се нижат покрай мен с виещи сирени и проблясващи буркани. Бях си свършил работата много, много добре. Представях си как Тес лежи до мен на палубата в миниатюрен бански, невероятна, загоряла. И двамата отпиваме бавно от това мартини. Може би щяхме да си наемем капитан и екипаж…

Точно в този момент гласът на Дий изпука по уоки-токито:

— Нед, къде си? Неди!

Още като й чух гласа, усетих, че се задават неприятности. Тя не биваше да ми се обажда. Щяхме да се срещнем всички в Лейк Уърт в 9:30. В гласа й долових страх. И веднага ми стана ясно, че тази картинка с яхтата и мартинито няма никога да се сбъдне.

— Нед, нещо се е объркало! — крещеше Дий. — Връщай се веднага тук!

Вдигнах уоки-токито и натиснах бутона:

— Дий, какво искаш да кажеш с това „обърка се“?

— Работата отиде на кино! — отвърна тя. — Всичко свърши!

Познавах Дий от малка. Винаги запазваше спокойствие. Обаче сега гласът й преливаше от тревога, гняв и разочарование.

— Какво значи това? — Боби и Мики, всички там добре ли са?

— Ела веднага тука! — настояваше тя. — Връзката на Мики… този Гаше. Копелето ни е скроило номер!