Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (69)

69.

Открадната е само една. Двамата с Ели се спогледахме, без да можем да разберем нищо.

— Какво казахте?

Изведнъж зад нас се чу шум от бързо приближаващ се мотор. Чамп, надвесен над кормилото на своя дукати, надуваше газта. После рязко намали, гумите изсвириха по асфалта и той спря до колата.

— Време е да изчезваш, рейнджър. Иде потеря зад гърба ни, на около една пряка оттук.

Погледнах назад. В пресечката току-що влизаше черен мерцедес, който се насочи право към нас.

— Те търсят мен — каза Лиз, вперила поглед в Ели. — Нямате представа колко ужасни са тези хора. Готови са да направят всичко за мъжа ми. — Тя се обърна към мен. — Трябва да се махате!

Отвори вратата и преди да успеем да я спрем, излезе и заотстъпва назад.

— Ето какво ще направим — каза тя. — Елате у нас около четири. Денис ще бъде там. Тогава ще поговорим.

— Лиз — извика Ели, вдигнала поглед към нея, — само ми кажи какво искаше да кажеш с това, че е открадната само една картина. Нали са били четири?

— Помислете за това, агент Шъртлеф — отвърна Лиз Стратън. Усмихвайки се, тя продължаваше да отстъпва. — Вие сте специалистка по изкуствата. Защо според вас той се нарича Гаше?

Черният мерцедес сви към Лиз и започна да намалява.

— Елате у дома — повтори тя с някаква фатална усмивка. — В четири.

От колата в движение скочиха двама мъже и я сграбчиха за ръцете. Изгледаха ни заплашително и без много да се церемонят я набутаха на задната седалка. Никак не ми се искаше да я изпускам, но просто нямахме избор.

— Абе, Неди! — Чамп отново гледаше назад по улицата, навивайки газта на мотора. — Този път я оцапахме.

След мерцедеса в пресечката бе влязла още една кола — черен хамър — и главоломно се носеше право към нас. Този път обаче без да дава признаци, че се кани да намали.

— Нед, изчезвай моментално! — Ели ме заблъска да изляза навън. — Те търсят теб, забрави ли?

Стиснах ръката й.

— Няма да те оставя.

— Нищо не могат да ми направят! — извика Ели. — Аз съм от ФБР. Но не бива да ме виждат с теб. Тръгвай!

— Нед, хайде — подкани ме Джеф, форсирайки оглушително двигателя.

Изскочих от шофьорското място и се метнах зад Джеф. Ели ни махна.

— Ще се видим по-късно.

— Не я мисли нея, брато! — викна Чамп. — Притеснявай се за нас!

Хванах го през кръста и се залепих за гърба му.

— Защо?

— Летял ли си на F-15?

— Не — рекох и се обърнах да видя какво става отзад.

Хамърът се целеше точно в нас. Нямаше никакво намерение да намалява. И след три секунди щеше да ни размаже.

— Нито пък аз — каза Чамп, вдигайки оборотите на мотора. — Обаче се дръж здраво. Казвали са ми, че на F-15 човек се чувствал ето така.