Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (117)

117.

— Знаеш ли колко трудно е да се намери такова нещо по тия места? — прозвуча гласът на Ели зад мен.

Обърнах се стреснато. Тя стоеше там, хванала прекрасен тен, облечена в дънкова пола и розова блузка. Присвиваше очи срещу слънцето, което залязваше зад гърба ми, и луничките й като че ли подскачаха по цялото й лице. Сърцето ми заби като лудо.

— Последния път, когато се почувствах така, целият ми живот замалко не отиде по дяволите — казах аз.

— Моят също — отвърна тя.

— А защо не дойде да ме посрещнеш?

— Казах ти, че сигурно ще съм извън страната — кимна Ели. — И ето, че не те лъжа.

Тя пристъпи към мен.

— Наложи се да се возя в един двайсетгодишен кадилак с Чамп зад волана, който през цялото пътуване ми се правеше на каскадьор. Знаеш ли какво мъчение е това? По-лошо от затвор.

Тя се приближи към мен и въздъхна престорено:

— Бедничкият ми!

Взех микробусчето в шепата си.

— Добре си се сетила — казах, — само дето не може да пътува.

— О, може, Нед — промълви Ели. Сложи ръка върху сърцето си. — Пътува право насам.

Повече не можех да се сдържам. Протегнах ръце и я прегърнах. Притиснах я към себе си с всичка сила, усещайки как сърцето й пърха като малка птичка. Наведох се и я целунах.

— Това май никак не се вписва в Бюрото — пошегувах се аз.

— Майната му! — отвърна Ели. — Напуснах го.

Отново я целунах. Погалих я по косата и притиснах главата й към гърдите си. Исках да й разкажа за Сол. За онова, което видях в къщата му. Неговите шедьоври. Изчезналия Гаше. Това, че трябваше да го пазя в тайна, ме убиваше. Ако имаше някой на този свят, който заслужаваше да го знае, това бе Ели.

Но, както Сол каза, полезно е да се вслушвам в съветите му.

— Е, и какво ще правим сега? — попитах. — Ще разчитаме на магистърската ми степен ли?

— Сега ще направим една дълга разходка по плажа и ти ще сториш нещо романтично. Като например да ме питаш дали искам да се омъжа за теб.

— Искаш ли да се омъжиш за мен, Ели?

— Не тук. На плажа. А след това може би ще поговорим малко за това как възнамеряваме да прекараме остатъка от живота си. Откровен разговор, Нед. Без никакви задни мисли.

И така, направихме една дълга разходка по плажа. И я попитах. И тя каза „да“. След което много дълго никой от нас не пророни дума. Просто се разхождахме, гледайки слънчевия залез в това райско кътче на земята.

И в главата ми се промъкна мисълта, че е супер, дето тип като мен се жени за бивш специален агент от ФБР.

Разбира се, давах си сметка, че Ели може би мисли същото за мен. Бандита.