Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (22)

22.

Крадците са били облечени като полицаи… В такъв случай — един на нула за магистъра по изящни изкуства.

Ели огледа претъпканата с ченгета стая. В кухнята Удуърд и Лоусън все още бяха погълнати от разговора си. Тя си проби път към тях.

— Ралф, струва ми се, че открих нещо.

Удуърд притежаваше онова лековато южняшко умение да се отървава от хората с непринудена усмивка и ласкав глас.

— Ели, изчакай ме само за секунда.

Тя си даде сметка, че мъжът не я взима несериозно.

Добре тогава — щом искаха да се оправя сама, няма проблеми! Ели си показа картата на един от местните детективи, за когото бе разбрала, че е пристигнал пръв на местопроизшествието.

— Момчета, питам се дали сте успели да откриете нещо интересно. В килера например, или в колата? Полицейски униформи, може би фенерче…

— Колата я закараха в криминалната лаборатория — отвърна детективът. — Но в нея нямаше нищо особено.

Те просто не са знаели какво да търсят. Или пък крадците са изхвърлили униформите, помисли си Ели. Обаче първоначалното й чувство, че е на прав път, продължаваше да се засилва.

Контурите на всяка жертва поотделно бяха обозначени с флагчета и очертани с тебешир. В найлонови торбички бяха събрали всичко, намерено тук.

Ели започна от спалнята. Жертва номер три — Робърт О’Райли. Убит с изстрели в гърба. Тя взе найлоновата торбичка и разгледа съдържанието й отблизо: няколко долара, портфейл. Следващата жертва бе момичето — Даян Линч. Същият сватбен пръстен като този на Робърт О’Райли. Тя изпразни чантичката й — само няколко ключа и разписка от обществена пералня.

По дяволите, нищо особено, разочарова се Ели.

Чувството на увереност обаче я накара да продължи, макар да нямаше никаква представа какво точно търси. Майкъл Кели — момчето, застреляно до масата. Силата на изстрела го бе отхвърлила заедно със стола към стената и той още седеше на него. Ели се наведе и вдигна найлоновата торбичка — ключове за кола, щипка за пари с около петдесет долара.

Имаше също и мъничко листче, сгънато на две. На него като че ли бяха написани някакви цифри.

Тя си сложи чифт найлонови ръкавици, извади листчето от торбичката и го разгъна.

И изведнъж я заля топла вълна.

10–02–85.

Не какви да е цифри. Това бе паролата за алармената инсталация на Денис Стратън.