Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (52)

52.

— Господи, Нед — тя впери в него широко отворени очи.

Или поне приличаше на Нед — къса, тъмна коса и четиридневна брада.

— Не се плаши — вдигна ръце той. — Кълна се, че този път няма да има отвличания.

Ели не бе уплашена, а просто ядосана. Този път реши да бъде по-предпазлива. Професионалният й инстинкт надделя и погледът й крадешком се плъзна към кобура й, провесен на закачалката в кухнята. Този път, зарече се тя, аз ще командвам положението.

Тя се втурна към кухнята, но Нед се спусна след нея и я хвана за ръката.

— Ели, моля те…

Тя се извърна и невъздържано изкрещя:

— По дяволите, Нед, какво търсиш тук?

— Ами като се има предвид цялата тази реклама, дето ми я направихте, офисът ти не ми се стори подходящо място за срещи. — Той потисна с усилие усмивката си.

Ели се опита да се отскубне, но Нед я държеше здраво.

— Трябва да поговорим, моля те, само ме изслушай.

В този миг Ели не посмя да си признае, че й е приятно, задето все пак той е жив и здрав. Че е тук. Чувствайки ръцете му в плътно прилепналия по тялото й неопренов костюм, тя усети да я обхваща някаква неловкост. Дори започна да се изчервява.

— Какво, по дяволите, правиш, Нед?

— Доверявам ти се, ето това правя. Показвам ти новия си облик. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че като излезеш от затвора, ще бъдеш първи кандидат за филм на ужасите. — Тя се задърпа от ръцете му.

Нед отпусна хватката си.

— Имах предвид какво ще кажеш и ти да ми се довериш.

Ели го гледаше ядосано. Все още искаше да се спусне към оръжието, но нещо й подсказваше, че той дори няма да се опита да я спре.

— Трудно е да ти се довери човек, Нед. Всеки път, когато го направя, някой, който е свързан с теб, се оказва мъртъв. Просто не бива да идваш по този начин. В края на краищата аз съм агент от ФБР, а не твой душеприказчик. Какво, по дяволите, те кара да си мислиш, че няма да те арестувам?

— Едно нещо — отвърна той, пускайки ръката й. — Мисля, че ти ми вярваш.

Ели погледна още веднъж крадливо към пистолета, но разбра, че това вече няма значение. Нед бе прав — тя наистина му вярваше. Впери изпитателен поглед в очите му.

— Ти ли си убил онова момиче, Нед?

— Тес ли? — Той поклати глава. — Не.

— А с брат ти какво стана?

— Имах среща с него, след като се бях видял с баща ми. Но брат ми вече бе убит, когато отидох там. Моят брат, Ели. Беше го затрил този, който е чакал мен. И замалко не ме прободе с нож. Някой го е изпратил. Защото си мислеше, че картините са у мен. Все още дори не знам кой е той.

— Името му е Ансън. Рекетьор от Южна Флорида с цял километър дълго досие.

— Ето, виждаш ли… Това доказва, че някой го е изпратил от тук.

Ели присви очи:

— Нали ти живееш в Южна Флорида?

— Наистина ли мислиш, че го познавам? — Нед бръкна в джоба си и извади сгънат на две лист. — Виж, имам нещо за теб.

Тя веднага позна страницата, откъсната от книгата. Д-р Гаше на Ван Гог.

— Дейв се бе опитал да ми покаже точно това, но го убиха. Не се е опитвал да ме предаде, а да ми помогне, Ели. — Очите на Нед бяха като на някое безпомощно и молещо за помощ дете. — Нямам къде другаде да отида. А Гаше наистина съществува. Ти трябва да ми помогнеш да го намеря.

— Аз съм федерален агент, Нед, не разбираш ли? — Тя го докосна по ръката. — Съжалявам за брат ти. Но мога да ти помогна само ако се предадеш.

— И двамата знаем, че за това вече е късно. — Нед се облегна на верандата. — Всички смятат, че аз съм взел картините. При Тес, при Дейв… оставил съм отпечатъци навсякъде. Искаш ли да знаеш истината, Ели? Тук вече не става въпрос да докажа невинността си. Този, който е изпратил оня кучи син да убие Дейв, е търсел картините. И двамата знаем, че никой няма да продължи да търси, ако съм ви в ръцете.

— Но погледни реално на нещата, Нед! — Ели усети, че очите й се навлажняват. — Не мога да се присъединя към теб. Аз работя във ФБР.

— Реално ли? — Нед сякаш се смали пред погледа й. — Да не мислиш, че всеки ден не се събуждам, питайки се дали това е реалност? — Той отстъпи към края на верандата. — Сгреших, като дойдох тук.

— Нед, моля те, не бива да се връщаш там.

— Трябва да разбера кой ни натика в този капан, Ели.

Нед скочи от верандата и Ели усети как сърцето й заби лудо. Не искаше той да си тръгва. Ала какво да направи? Да изиграе един театър с пистолета?

Той се спря на улицата и й намигна. Тя все още стоеше неподвижно в мокрия си костюм. После погледът му се плъзна към каяка.

— Чудесно корабче. Каква марка е, „Биг Як“ ли?

— Не — поклати глава Ели. — „Скрамблър“. Три на шейсет.

Той кимна одобрително. Нали беше спасител, сети се тя. После Нед си тръгна в сгъстяващия се мрак, но Ели извика след него:

Той се извърна. Двамата застинаха така за секунда, вперили погледи един в друг.

— Каквото и да казват, повече те харесвах с руса коса — рече му тя.