Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (48)

48.

Има няколко начина, по които да се проиграе това упражнение, реши Ели.

Да даде всичко, което бе открила до този момент, на Морети и да го остави той да довърши работата. В края на краищата убийството на Тес Маколиф не влизаше в нейните задължения. Или да подхвърли всичко това на полицейското управление в Палм Бийч. Обаче тя вече бе видяла със собствените си очи как свойски се държеше с местните ченгета Стратън.

Или пак да направи онова, което цялото й същество желаеше.

Само още една стъпка, какво толкова?

Тя помоли секретарката да извади една снимка на Стратън от интернет и я пъхна в чантичката си. После остави съобщение за Морети, че излиза за няколко часа. След това се качи в служебната си кола и пое по магистралата към Палм Бийч.

Знаеше, че Морети ще получи удар и по устните й заигра тънка усмивка — да върви на майната си.

Минавайки през „Окичоби“, тя пое към „Бразилиън Корт“. Сега тука беше далеч по-спокойно, отколкото преди няколко дни.

Ели влезе във фоайето. Зад рецепцията стоеше привлекателен рус мъж. Тя му показа картата си, а след това и снимката на Денис Стратън:

— Случайно да сте виждали това лице тук? — попита Ели.

Администраторът се вгледа в снимката и после поклати отрицателно глава. Показа я и на колежката си, но момичето сви рамене.

— Може би трябва да я види Саймън. Той дава нощни смени.

Ели показа снимката на персонала от фоайето, после и на управителя на ресторанта. Показа я и на няколко сервитьорки. Всички клатеха отрицателно глави. Все пак това е изстрел в тъмното, каза си Ели. Може би наистина нямаше да е зле да дойде през нощта и да я покаже на Саймън.

— Хей, аз го познавам този тип — обади се един от сервитьорите на обслужване по стаите. Ели го бе намерила в кухнята. Очите му светнаха, още щом видя снимката. — Това е приятелят на Маколиф.

— Сигурен ли си? — Тя едва прикри изумлението си.

— Разбира се! — възкликна сервитьорът, който се наричаше Хорхе. — Идваше от време на време тука, добри бакшиши даваше. Получих двайсет кинта само за да му гръмна бутилка шампанско.

— Казваш, че били приятели, така ли? — Ели усети, че сърцето й заби учестено.

— Можеше да се каже. — Хорхе пусна двусмислена усмивка. — В смисъл, че и аз бих искал да намирам такива приятели. Трудно е да си го представиш тоя нисък, плешив тип с такава жена. Сигурно е имал много мангизи, а?

— Да — кимна Ели. — Много мангизи, Хорхе.