Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (86)

86.

Полетът до Флорида бе дълъг и спокоен. Двамата с Родригес едва бяхме разменили по няколко думи. Бях погребал брат си. Видях се с баща ми може би за последен път. Все доста разтърсващи събития.

Имах името на човека, виновен за смъртта на брат ми и на най-близките ми приятели.

На излизане от терминала забелязах, че Ели ме чака. Тя бе застанала встрани от обичайната шумна тълпа посрещани, очакващи да прегърнат близките си под яркото слънце на Флорида. Май беше на работа, защото бе стегнала косата си отзад на опашка и облякла черен костюм. Усмихна се, като ме видя, но изглеждаше така, сякаш бе прекарала тежък ден.

Хектор Родригес клекна до мен и ми свали проследяващото устройство от глезена. Стисна ми ръката и ми пожела късмет.

— Вече си пак проблем на ФБР — каза той и се отдалечи.

Ели ме гледаше изпитателно. Усетих я как долавя стреса, изписан вероятно на лицето ми.

— Добре ли си? — попита тя най-сетне.

— Чудесно — излъгах аз. После се огледах да видя дали някой не ни наблюдава и я притиснах към себе си. — Нося новини.

Усетих лицето й върху гърдите си.

— Аз също имам новини, Нед.

— Знам кой е Гаше, Ели.

Очите й се разшириха леко. Тя кимна.

— Хайде, ела да те закарам до къщи.

Очаквах да подскочи от изненада, когато по пътя към Соли й казах името, дадено ми от баща ми. Но тя мълчаливо зави към „Окичоби“.

— Полицията от Палм Бийч не е проследила връзката към Стратън — каза тя, докато спираше.

— Нали си им казала? — изненадано я погледнах аз.

— Да — кимна Ели. — Или поне си мислех, че съм ги предупредила.

Мина цяла секунда, преди да разбера какво намеква.

Никога не бях се замислял какъв гняв изпитвам, докато се бях крил от властите, опитвайки се да докажа, че съм невинен. Обаче сега всичко се надигна изведнъж като буря, която не можех да сдържа: Стратън винаги е разполагал с вътрешен човек, той държеше картите…

Покрай нас профучаваха коли, но сякаш не ги чувах.

— Какво правим оттук нататък? — попитах аз.

— Можем да накараме баща ти да даде показания, Нед, но в съда е необходимо нещо повече от едно голо обвинение. И то изречено от човек, който има зъб на друг и историята му е доста съмнителна. Това не е доказателство.

— Но ти имаш доказателство.

— Не. Знам само, че някой е прикрил работата с Тес Маколиф. Ала ако отнеса това нещо на шефа си, той едва ли би го удостоил и с поглед.

— Току-що погребах брат си, Ели. Какво очакваш? Да си седна на задника и да оставя Стратън и ония копелета да си разиграват коня ли?

— Не, не очаквам това, Нед.

В меките й сини очи се промъкна решително изражение. Погледът й сякаш казваше: „Искам да ми помогнеш да го докажа“.

Затова единствените думи, които казах, бяха:

— С теб съм.