Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (54)

54.

Вероятно не биваше да казва това. Знаеше, че вече отиде твърде далеч. Но искаше да му го запрати в лицето и да види как тази негова самодоволна усмивка бавно се стопява.

Стратън почти я извлече през огромните френски прозорци, водещи към просторната тераса, гледаща към морето. Преди да се усети, те вече бяха навън. Той бе впил пръсти в ръката й.

— Махнете си ръцете от мен, господин Стратън. — Ели се опита да се отскубне, без да прави сцени — като например да го просне на пода пред цялата тази тълпа.

— Помислих си, че може би искате да видите италианския мрамор — говореше Стратън, докато минаваха покрай една двойка, бавно разхождаща се по терасата. — Докарах го от една вила близо до Рим. От седемнадесети век е.

— А аз съм федерален агент от двадесет и първи век — предупреди го тя.

— Ти си една федерална кучка! — изсъска Стратън, водейки я към една по-отдалечена част на терасата. Ели се огледа наоколо, за да види на кого може да извика, ако нещата загрубееха. Оркестърът вътре продължаваше да свири. Ако Морети научеше за всичко това, можеше да се смята за обезглавена.

— Струва ми се, че нашият малък разговор онзи ден не ти е направил впечатление. — Стратън я бутна към един каменен корниз. — Ти си едно малко хубаво момиченце, Ели. А знаеш ли, че малките хубави момиченца трябва много да внимават в този лош свят, дори и да са агенти от ФБР.

— Повече няма да търпя глупостите ви. — Ели се опита да се измъкне. — Вие заплашвате един федерален…

— Заплашвам ли? Никого не съм заплашвал, агент Шъртлеф. Всичките заплахи, които чух, идваха от вашата уста. Тес бе моя лична работа. Обичах да я чукам тази малка кучка и това е всичко. Нямам представа как е умряла, а и не ме интересува. Но го казвам само като наблюдение… Щом малките, хубави момиченца правят някои неща, като да речем да тичат по плажа или да си гребат с каяка… Виж какво, Ели, нямаш представа колко напечено понякога може да стане положението на плажа.

— Ще докажа, че си свързан с Ърл Ансън — впери в него вбесен поглед Ели.

Шалът й падна от раменете.

Стратън я държеше още за ръката и на лицето му се появи усмивка, която никак не й хареса. Той плъзна поглед по голите й рамене.

— Сигурно изглеждаш много сладка в неопренов костюм. Може би няма да е зле и аз да те опозная по-отблизо.