Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (107)

107.

Прелетях с трясък през вратата за кухнята. Изплашеният персонал, чул изстрелите отвън, се бе струпал около стените и ме гледаше, чудейки се кой кого преследва.

Погледнах към един чернокож мъж с готварска шапка на главата.

— Оттук е минал един мъж в смокинг. Накъде отиде?

— Отзад има врата — посочи плахо готвачът след кратко колебание. — От нея се излиза във фоайето. А също и нагоре. Към хотела.

Стая 601, спомних си аз.

Намерих стълбите и побягнах нагоре. Струваше си да пробвам. По стълбите налетях на двама тийнейджъри.

— Да сте виждали един мъж в смокинг? — попитах ги аз.

Те посочиха нагоре по стълбите:

— Има и пистолет, мамка му!

Пет етажа по-нагоре блъснах една тежка врата и се озовах в луксозно обзаведен, постлан с червен килим, коридор. Ослушах се да чуя стъпки. Нищо. Стая 601 беше наляво, към асансьорите. Отправих се натам.

Завих зад ъгъла и веднага видях Стратън. Бе в дъното на коридора и трескаво се мъчеше да отвори вратата. Нямах представа какво има зад нея. Може би помощ.

— Стратън! — извиках аз, насочвайки пистолета към него.

Той се извърна.

Вечно добре контролираното му изражение на лицето в момента се превърна в ужасна гримаса. Вдигна рязко ръка и стреля. Куршумът удари стената до главата ми, разхвърча се мазилка. Предпазих очите си с ръка и насочих пистолета си към него, но не стрелях. Колкото и да го ненавиждах, не исках да го убивам.

Стратън видя, че съм въоръжен, и хукна по друг коридор.

Побягнах след него.

Като уловен в капан звяр, той се замята между вратите от двете страни на коридора, трескаво опитвайки да ги отвори. Но за късмет всички се оказваха заключени. Накрая имаше балкон, но от него не можеше да се излезе.

Изведнъж една от вратите поддаде и той хлътна вътре.