Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lifeguard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция и форматиране
mad71 (2014)
Допълнителна корекция
hammster (2015)

Издание:

Джеймс Патерсън и Андрю Грос. Спасителят

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив,2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Мария Владова

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

Печат и подвързия: Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–769–266–4

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки

116.

На другия ден хванах самолета за Джорджтаун на Големия Кайманов остров. Едно синьо такси ме откара до Кабил Бей Ризорт, минавайки по крайбрежния път.

Точно както Соли ми каза, там на мое име имаше запазена стая. Всъщност едва ли може да се нарече стая — едно невероятно бунгало със сламен покрив, на няколко стъпки от плажа, засенчено от високи, лениво полюшващи се палми, с малък плувен басейн в дворчето.

Хвърлих пътническата си чанта на пода и отправих поглед към милионите огледалца, проблясващи в тюркоазносиньото море.

На бюрото, подпрени на телефона, забелязах два плика с моето име.

Първият съдържаше писмо от господин А. Джордж Макуилямс, управителя, който ме поздравяваше с пристигането с кошница плодове и ме уверяваше, че като гост на господин Сол Рот мога да му се обаждам по всяко време.

Във второто имаше разписка от Ройъл Кайман Банк на мое име за сумата от един милион долара.

Един милион долара.

Приседнах на дивана с подкосени колене. Гледах, сверявах написаното име с моето и още не можех да повярвам, че това не е сън. Нед Кели, нямаше грешка. На мое име са открили банкова сметка. Всички тези прекрасни нули.

Божичко, аз съм богат!

Огледах се наоколо — приказната гледка, луксозното обзавеждане, кошничката с банани, манго и грозде, скъпата подова настилка. И сякаш изведнъж ме удари гръм. Та аз можех да си позволя всичко това. Не бях дошъл тук да чистя басейна. Това не бе сън.

Тогава защо не подскачах от радост?

Спомних си моя стар понтиак отпреди две години, след като бях задействал алармите на богаташките домове. Тогава си мислех, че правя най-големия удар в живота си. Мечтаех как ще седим на палубата на някоя умопомрачителна яхта двамата с Тес и ще си отпиваме от мартинито. Един милион долара в банката. И сега те бяха мои. Мои бяха палмите, заливчето пред бунгалото. Можех да си я купя тази яхта или поне да я наема. По някаква луда игра на съдбата, по някаква нейна ирония, всичко това се бе сбъднало. Можех да правя, каквото си поискам.

А не чувствах абсолютно нищо.

Седнах пред бюрото и точно тогава забелязах нещо, което през цялото време е било пред очите ми, но се бе изплъзнало от вниманието ми.

Нещо, в което всъщност се взирах от известно време насам или по-точно казано, през което се взирах, без да отбележа присъствието му. Бе точно до отворените пликове. Колебливо протегнах ръка и го взех.

Беше една от онези стари играчки „Мачбокс“, които правеха умалени копия на различни коли. Само че това не беше точно кола.

Беше мъничък додж микробус.