Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (66)

66.

— Откъде го взе това? — надигна се Ели от кухненския барплот, без да откъсва поглед от факса с полицейската справка за Тес.

— Не мога да ти кажа, човек с влияние е — отвърнах загадъчно.

— С влияние ли? — Тя поклати глава. — Това не е влияние, Нед. Дори полицията я няма тази информация. Аз рискувам всичко, като се заемам с това, а ти дори не можеш да ми кажеш с кого, освен нас, контактуваш?

— Не съм му споменал и за теб, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — усмихнах се аз.

— О, браво на теб! — засмя се горчиво Ели. — Наистина ме успокои. Още от самото начало знаех, че това е вътрешна работа. А сега нямам ни най-малка представа чия. — Тя се замисли. — Щом Лиз Стратън е погодила номер на мъжа си…

— … Значи би могла да му погоди номер и за картините — довърших мисълта й. — И аз се сетих за това.

Ели отново седна. По унесения й поглед разбрах, че я е завладяла някаква озадачаваща я мисъл, която не й бе хрумвала досега.

— Възможно ли е да сме сбъркали за Стратън?

— Да предположим, че тя е погодила номер на мъжа си с Тес. — Аз седнах до нея. — Но защо тогава се е нахвърлила и върху приятелите ми? Защо е трябвало да убиват Дейв?

— Не — поклати глава Ели, — това е дело на Стратън. — Сигурна съм. След като е бил изработен, си е помислил, че ти си го изработил.

— Кой тогава е Гаше, по дяволите? Лиз ли?

— Не знам. — Тя извади тефтерче и си записа нещо. Нека се придържаме към това, с което разполагаме. Почти сме сигурни, че Стратън има пръст в убийството на Тес. Явно е разбрал, че тя му е пробутана нарочно. И ако е така, по всяка вероятност се е досетил, че зад тази работа стои жена му.

— Е, сега вече знаем за какво са всички тези телохранители! — възкликнах аз. — Не за да я пазят, а за да внимават да не избяга.

Ели кръстоса крака на стола като йога и отново взе факса.

— Мисля това да го предоставим на полицейското управление в Палм Бийч. Може по-добре да се оправят…

— Човекът, който ми го даде, ме предупреди да не го показвам на полицията.

— Окей, Нед! — погледна ме тя остро. — Предавам се. А какво ти препоръча да правиш с него?

— Да се оправдая.

— Да се оправдаеш? Това означава ли да оправдаеш и мен?

— Тази жена крие много опасности. Ако успеем да се доберем до нея… Ако тя ни помогне да докажем връзката между Стратън и Тес, а може би да разгадаем и мистерията с картините, това ще бъде достатъчно, нали?

— И какво искаш да направиш по този въпрос? Да я отвлечеш ли? Казах ти, че вече опитах…

— Ти си опитала по твоя си начин. Но виж какво… — Аз вперих поглед в очите й. — Не ме питай откъде знам това, но успях да науча, че Лиз Стратън има определена среща в четвъртък за обяд в „Табу“. Това е вдругиден.

— Кой ти го каза? — Ели сякаш вече започваше да се ядосва.

— Не ме питай. — Взех ръката й в своята. — Казах ти вече, един човек с влияние.

Тя се усмихна мрачно:

— Този твой познат има ли достатъчно влияние да ме измъкне от килията до теб, когато цялата тази работа се разчуе? — Стиснах й ръката с благодарна усмивка. — Освен това стои и въпросът с телохранителите, Нед. Те винаги са около нея. А и едва ли би било проява на мъдрост да се появиш на обществено място посред бял ден, нали? И то не къде да е, а в „Табу“.

— Вярно е — съгласих се аз, — но за щастие, познавам човека, който ще го направи.