Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lifeguard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция и форматиране
mad71 (2014)
Допълнителна корекция
hammster (2015)

Издание:

Джеймс Патерсън и Андрю Грос. Спасителят

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив,2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Мария Владова

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

Печат и подвързия: Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–769–266–4

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки

38.

Този път бе твърдо решена да го направи като по учебник, а не като предния ден. Въпреки че подмятането за Стив Маккуин я накара да се подсмихне, Ели натисна бутона за запис на разговора и преди да отвори линията, прошепна на агента:

— Проследете този разговор.

— Липсвам ли ти, Ели? — тя веднага разпозна гласа на Нед Кели.

— Това не ти е игра, Нед — разгневи се не на шега жената. — Всички тук са убедени, че си виновен. Казах ти, че имаме само една възможност да ти помогнем, но тази възможност намалява с всеки изминал час. Кажи къде си, ще дойдем да те вземем и всичко ще приключи.

— Май че отговорът ти е не — въздъхна Нед, правейки се на разочарован.

— Да ти кажа ли какво ми липсва? — тросна се Ели, усещайки, че отново започва да се ядосва. — Липсва ми това, че не ти взех оня пистолет и не ти щракнах белезниците, когато имах тази възможност. Аз ти повярвах, Нед. Поставих се в адски двусмислено положение заради теб, а ти не ми каза истината.

— За какво става дума? — попита той изненадано.

— За „Бразилиън Корт“. За Тес Маколиф. И по-специално за онази част, в която ти си прекарал с нея същия следобед, когато е била убита. Или просто си забравил да споменеш за това, когато ми разправяше житието си?

Последва дълга тишина. Нед вероятно се мъчеше да измисли нещо, с което да спаси версията си.

— Ако бях ти признал за това, щеше ли да ми повярваш за всичко останало?

— Ама как можеш да си помислиш такова нещо? В рамките само на няколко часа си бил на две места, където са извършени тежки престъпления. Доста натоварен ден, а, Нед?

— Не съм го направил аз, Ели.

— Ти само този отговор ли знаеш, Нед? Или той се отнася единствено за убийства и укриване на крадени стоки? О, да, щях да забравя. А също така и за развращаване на малолетни.

Непозволен удар, помисли си Ели, още щом го каза. Да можеше да си вземе думите назад. За това поне знаеше, че не е вярно.

— Май си го заслужих — въздъхна Нед, — но ти вече сигурно си проверила в Стоутън и си разбрала, че съм ти казал истината. Проследява ли се този разговор, Ели?

— Не — бързо отговори тя, макар че си даде сметка, че това всъщност означава: „Разбира се, че го записвам, глупак такъв. Аз работя за ФБР!“.

— Супер — примирено въздъхна Нед. — Няма какво толкова да губя. Окей, бях с нея, но не съм я убил аз. Ти не разбираш…

— Обаче разбирам много добре едно друго нещо! — прекъсна го тя. — Твърдиш, че си невинен, нали? Ами тогава — докажи го. Предай се! Давам ти думата си, че всичко онова, което разкажеш, ще бъде надлежно проверено. Вчера ти нито веднъж не ме заплаши. Това е добре, ще ти свърши работа. Разбери, че се опитвам да ти помогна, Нед, а това е единственият начин. Друг няма.

Последва ново дълго мълчание. По едно време й се стори, че линията е прекъснала. Но най-сетне го чу да въздиша.

— Мисля, че е време да тръгвам.

— Какво искаш да направиш? — Ели осъзна, че започва да издава емоциите си. — Да се самоубиеш ли?

Той се поколеба за миг, преди да я попита:

— Намери ли Гаше?

Тя погледна часовника си, бе сигурна, че го е задържала достатъчно дълго на телефона, за да разберат къде се намира. Навярно бе в някоя телефонна кабина и можеше да изчезне за минута.

— Не — отвърна тя. — Още не сме го открили.

— Тогава продължавай да търсиш, моля те. Но страшно грешиш за Тес. Никога не бих я убил.

— Какво, да не ти е поредната дружка от детството? — подигравателно попита тя.

— Не — тихо отвърна Нед. — Нищо подобно. Някога влюбвала ли си се, Ели?