Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (20)

20.

Начинаещ агент, кипеше Ели, пристъпвайки по камъчетата на дългата входна алея. Управителят току-що бе затворил вратата след нея.

В такива приказно богати къщи бе влизала само по време на службата си. Проблемът се състоеше в това, че те бяха обикновено обитавани от отвратителни задници. Също като тоя богат клоун, който всъщност й припомни защо поначало се е махнала от „Съдъби“. Точно заради такива тъпанари като Денис Стратън.

Ели се вмъкна в служебната кола и се свърза с прекия си началник — шефа на отдел „Кражби и измами“, специален агент Морети. Нямаше го, затова остави съобщение, че отива да огледа местопрестъплението, където са били извършени убийствата. Както бе казал Лоусън, убити са били петима души, и по същото време са били откраднати картини за шейсет милиона долара. Или най-малко за четиридесет…

От дома на Стратън до „Бразилиън Корт“ бе съвсем близо с кола. Ели всъщност вече бе идвала тук още когато се премести. Беше довела осемдесетгодишната си леля Рути на обяд в кафе „Булу“.

В хотела тя показа картата си на полицията и се отправи към стая 121 на първия етаж. Така наречения апартамент „Богарт“. Това напомни на Ели, че Богарт, Кари Грант, Кларк Гейбъл и Гарбо са били гости на този хотел.

Пред вратата на апартамента бе застанал на пост местен полицай. Тя отвори картата си пред обичайния му подозрителен поглед. — Последва дълго взиране в снимката, а след това в нея, сякаш ченгето не можеше да повярва, че пред него се намира истински агент от ФБР.

— Не е фалшива. — Ели бавно го огледа от горе до долу, леко раздразнена. — Аз също.

Влезе вътре и се озова в просторен хол, изкусно украсен с индийски мотиви — мебели в колониален британски стил, графики на амарилии, палми. Оперативен работник пръскаше ниската масичка със спрей, опитвайки се да намери пръстови отпечатъци.

Ели усети, че й се повдига. Досега не се бе занимавала с нито едно убийство — беше виждала само трупове с номерче на палеца като част от обучението в Куонтико.

Тя пристъпи в спалнята. Макар че на картата й пишеше ФБР, тук имаше нещо, от което я побиха тръпки — самата стая, напълно подредена, точно в същия вид, в който е била, когато е станало жестокото убийство снощи.

Тя огледа стаята, без дори да има и най-малка представа какво точно търси. Върху смачканите чаршафи на леглото бе метната вечерна рокля без гръб. „Долче & Габана“. На пода — чифт скъпи обувки „Маноло“. Момичето явно е имало пари и вкус.

Вниманието й обаче бе привлечено от нещо друго. Дребни монети, изсипани във вече номерирано найлоново пликче. И още нещо — тетка за голф. Черна, със златни букви.

Ели приближи пликчето към очите си. Златните букви станаха по-ясни — Тръмп Интърнешънъл.

— Посещението на ученички от ФБР е насрочено чак за след четиридесет минути — стресна я глас отзад.

Ели се извърна и видя загорял, добре изглеждащ мъж в спортно яке, облегнал се на вратата с ръце в джобовете.

— Казвам се Карл Брийн — каза той. — От полицейското управление в Палм Бийч. Отдел „Тежки престъпления“. Спокойно — усмихна се непознатият, — това е комплимент. Повечето от федералните, които идват тук, приличат на бичета.

— Благодаря — каза Ели, оправяйки кобура, който й убиваше на кръста.

— И така, какво е довело ФБР на нашата малка сцена? Убийствата са все още в юрисдикцията на местната полиция, нали?

— Всъщност аз разследвам обир. От едно от големите имения тук са откраднали картини.

— Спецгрупа „Картини“, а? — Брийн кимна, усмихвайки се накриво. — Искате да се уверите дали местните тъпаци си гледат добре работата?

— Всъщност исках да се уверя дали някое от тези убийства не е свързано с обира — отвърна Ели.

Брийн извади ръце от джобовете.

— Да е свързано с обира ли? Ами да видим. — Той се огледа. — Ей там, на онази стена, виждам графика. Нещо такова ли търсите?

Ели усети как кръвта й кипва.

— Не съвсем, но ми е приятно да узная, че имате набито око за подобен вид изкуство, детектив.

Той се усмихна широко, за да й даде да разбере, че просто се занася. Усмивката му всъщност беше много приятна.

— Ако бяхте казали престъпление на сексуална основа, щяхте да разберете, че там по ме бива… Типичен случай за Палм Бийч. Момичето се разположило на бивак тука преди два месеца. Хора идват и си отиват всеки ден. Сигурен съм, че ако открием кой е подписвал сметките, ще видим, че това е някаква фондация или нещо от този сорт.

На стената бяха прикрепени няколко ужасяващи снимки от местопрестъплението. Очите на бедното момиче бяха широко отворени, а бузите й — гротескно издути. Беше гола. Била е много хубава, помисли си Ели. Изключителна красавица.

— Била ли е изнасилена?

— Патологът още не е приключил — отвърна ченгето от Палм Бийч, — но я вижте тези чаршафи там? Онези петна едва ли са от „Фанта“. А от предварителния оглед стана ясно, че малко преди смъртта си е правила секс. Смятайте го догадка, но ми се струва, че е имала някакви отношения с убиеца си.

— Да, така е… — Ели преглътна с усилие. Брийн явно бе прав — по всичко личеше, че само си губи времето тук.

— Според съдебномедицинския експерт смъртта е настъпила някъде между пет и седем и половина снощи. Кога е станал обирът?

— В осем и петнайсет.

— Осем и петнайсет ли? — Брийн се усмихна замислено. — Не ме бива много по художествените работи, специален агент, но ми се струва, че от връзката, която правиш, може случайно да излезе нещо. Ти как мислиш?