Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (21)

21.

Чувстваше се като тъпачка. Сърдеше се сама на себе си, защото ченгето от Палм Бийч просто се бе опитало да й помогне.

Докато се вмъкваше в колата, страните й отново пламнаха. Спецотряд „Картини“. Толкова ли ясно й личеше?

Следващият етап от огледа й бе олющената къща в Лейк Уърт, която бе съвсем близо до междущатската магистрала. Вътре бяха убити четирима души между двайсет и пет и трийсет и пет години. Убийствата приличаха на екзекуция. Тук мястото на престъплението вдъхваше истински ужас. Четири трупа винаги привличаха вниманието на цялата страна. Колите на медиите и полицията все още бяха блокирали квартала в радиус от две пресечки около къщата. Като че ли цялата полиция от Южна Флорида се бе струпала тук.

Още щом пристъпи в боядисания в жълто дом, Ели усети, че отново й призлява. Тук ситуацията наистина бе кошмарна. Силуетите на убитите вече бяха очертани с тебешир по пода на оскъдно мебелираните спалня и кухня. По стените се виждаха петна от кръв и от още нещо, за което Ели не искаше дори да си помисли. Започна да й се повдига, преглътна с усилие. Това е на светлинни години от магистърската ми степен по изкуствата, помисли си тя.

В другата стая забеляза Ралф Удуърд от местния офис. Ели се приближи към него, доволна, че е срещнала познат.

Той се изненада да я види тук.

— Какво мислиш, специален агент? — попита я, оглеждайки почти голата стая. — Ще окачиш някоя и друга картинка на стената, ще боднеш по някоя и друга китка тук-там и после няма да можеш да я познаеш тази къща, нали?

На Ели й писна от глупостите му. Ралф всъщност не беше лошо момче, но често прекаляваше с чувството си за хумор.

— Според мен става дума за дрога. — Той сви рамене. — Кой друг трепе така?

При прегледа на документите им се установи, че са от района на Бостън. Всички имаха полицейски досиета, но се оказа, че са се занимавали само с дребни кражби, влизания с взлом, задигане на коли. Единият от тях работил на половин ден в бара на Брадли, близо до крайморската магистрала в Уест Палм. Другият паркирал колите в местен кънтри клуб. Третият — този път Ели не можа да се сдържи и потрепери — се оказа жена.

Тя видя Върн Лоусън, шефа на детективите в Палм Бийч, да влиза в къщата. Той спря да побъбри с някои от полицаите, после улови погледа й.

— Нещо май сте извън областта си, специален агент Шъртлеф?

Лоусън хвана под ръка Удуърд, сякаш бяха дружки от деца.

— Може ли за минутка, Ралфи?

Ели гледаше как двамата мъже доближиха глави в другия ъгъл на кухнята. Мина й през ума, че може би говорят за нея. Майната им, нека я одумват! Това си беше нейното дело, никой не можеше да я отстрани. Кражба на произведения на изкуството за шейсет милиона долара едва ли можеше да мине за дребен обир.

Ели започна да разглежда снимките от мястото на престъплението. Ако фотосите на Тес Маколиф във ваната я бяха накарали да настръхне, от тези направо щеше да й прилошее. Една от жертвите бе убита точно пред входната врата с изстрел в главата. Червенокосото момче бе застреляно в кухнята на масата — с пушка помпа. Двама бяха убити в спалнята: якото момче — с изстрели в гърба, докато очевидно се е опитвало да избяга, а момичето бе свито в ъгъла, вероятно молейки за милост. Бе застреляно от упор. Попадения от куршумите бяха маркирани по всички стени.

Наистина ли ставаше въпрос за дрога? Ели пое дълбоко дъх. Но кой друг убиваше с такава жестокост?

Чувствайки се излишна, тръгна към вратата. Всички бяха прави, тук тя нямаше работа. Освен това й се искаше да подиша малко чист въздух.

Но погледът й изведнъж попадна на кухненския барплот и онова, което бе на него, я накара да спре.

Инструменти.

Чук. Пила. Резачка.

Тези стандартни инструменти на никого нямаше да направят впечатление, но за Ели те служеха за нещо, което бе виждала да се прави стотици пъти. С тях се отваряха рамки.

Господи, помисли си тя.

Отново се върна при снимките. Нещо проблесна в мислите й. Трима мъже бяха убити. Трима мъже бяха извършили грабежа у Стратън. Тя се взря в снимките по-отблизо.

Всички убити мъже бяха обути с едни и същи черни обувки с връзки.

Ели отново си припомни лентата от охранителните камери в Каза дел Осеано. После пак огледа стаята.

Наоколо бе пълно с полицаи. Тя се взря в нозете им и сърцето й заблъска лудо в гърдите.

Полицейски обувки!