Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (8)

8.

Планът, до най-малките подробности, бе дело на Мики. Само той го знаеше изцяло и как трябва да си паснат детайлите.

На „Саут Оушън“ — булеварда на милиардерите в Палм Бийч, имаше една приказна къща. Имаше си даже име. Каза дел Осеано.

Къща на океана.

А в нея — световноизвестни произведения на изкуството за петдесет-шестдесет милиона долара. По едно платно от Пикасо, Сезан и Джаксън Полок — вероятно се намираха и още доста ценни неща, но Мики бе ясен по този въпрос — само тези три картини и нищо друго!

Зад всичко това стоеше умна глава, беше ни известна под името доктор Гаше. Мики не ни казваше кой е той. А най-хубавото в цялата работа беше, че дори не трябваше да ги крием у нас. Просто като по учебник. Нашият дял беше десет процента в брой. Получаваме пет милиона на другия ден! Също като едно време — делим на пет. Специално аз рискувах всичко — чистото си досие и живота, който водех, независимо дали е лош или добър.

— Ще влезем тримата. Боби, Барни и аз — обясни Мики. — Дий ще е отвън с уоки-токито. Нед, запазил съм най-тънката работа за теб.

От мен се искаше само да обиколя из Палм Бийч и да задействам алармените инсталации в няколко скъпи къщи. Всичките им собственици щяха да бъдат на някакъв благотворителен бал в „Брейкърс“. Разполагах със снимки на къщите и, разбира се, с техните адреси. Местният полицейски участък бе малък и след като алармите отвсякъде писнеха, полицаите щяха да заприличат на Кийстоунските ченгета, мъчещи се да поемат в петнайсет посоки едновременно. Мики знаеше как да влезе в интересуващия ни обект и да обезвреди алармата. Може би трябваше да се погрижи и за една-две прислужнички, но просто нямаше как. Най-трудната част бе да не повредят картините, като ги свалят от стената.

— Сигурен ли си? — обърнах се аз към Мики, прехвърляйки в ръце снимките на къщите. — Знаеш, че искам да вляза с вас.

— Няма какво да доказваш — поклати глава той. — Не си арестуван нито веднъж. Колкото до нас, какво значение има дали ще ни добавят още една присъда или не? А теб, ако те хванат, за какво могат да те осъдят? Най-много за дребно хулиганство.

— Ако те хванат, изобщо не идвай тук — засмя се Барни и отпи от бирата. — Ще ти запазим половината дял.

— Всички гласувахме — обади се Дий. — Няма какво да си чешем езиците. Просто искаме да те запазим здрав и читав. За твоята малка Тес! — изкиска се тя.

Погледнах адресите. „Ел Браво“, „Кларк“, Уелс Роуд — едни от най-красивите улици в Палм Бийч. Там живееха приказно богатите.

— Ще се видим пак тук в девет и половина — каза Мики. — А парите до утре трябва да са по сметките ни. Въпроси?

Мики огледа присъстващите около масата. Това бяха хора, които познавах, откакто се помня. Най-добрите ми приятели.

Той надигна бирата.

— След този голям удар приключваме с всичко! Дий, вие двамата с Боби можете да купите оня ресторант, за който ни надувате главите от сто години. Барни, ако иска, да продава коли в Натик. Неди, ти можеш да напишеш Великия американски роман или да си купиш хокеен отбор, или изобщо каквото ти хрумне. Винаги съм твърдял, че ще ти дам този шанс и ето че накрая успях. Пет милиона! Радвам се, че всички заедно ще им се порадваме. Така че… ръцете на масата! Ето за това сме работили от тринайсетгодишни. — Той обходи с поглед лицата едно по едно. — Ако някой иска да се откаже, сега е моментът. Момчета, Неди, вътре ли сме?

Стомахът ми се присви. Това бе най-сериозната работа, с която съм се захващал. Откровено казано, всъщност се радвах на живота си, колкото и обикновен да беше, но дали някога пак щях да имам такъв шанс? Съдбата вече ми бе отнела някои неща из родните ми места. Сега ми се предоставяше случай да си ги върна с лихвите.

— Вътре сме! — извикаха в един глас Боби, Барни и Дий.

Аз поех дълбоко дъх. Пет милиона. Знаех, че пресичам невидима граница, но исках да го направя. Както каза Тес, късметът ми май започваше да се променя. Бях започнал отново да мечтая, а с един милион долара можеха да се купят много мечти.

Сложих си ръката върху купчината длани на масата.

— Вътре съм.