Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (35)

35.

Абсолютно съм сигурен, че това беше най-дългата и най-самотна нощ в живота ми. Нямах представа кому можех да имам доверие, с изключение на брат ми Дейв, но бях твърдо решен да не го намесвам. Всички, към които бих могъл да се обърна за помощ, бяха мъртви.

А най-лошото бе, че някои от онези хора, на които не бих могъл да имам доверие, носеха същата фамилия като мен.

Зарязах микробуса и прекарах нощта, свит на кълбо на седалката в едно денонощно кино в Кеймбридж, изглеждайки Властелина на пръстените няколко пъти поред заедно с една тайфа превъзбудени пубертета. Бях преметнал качулката на анцуга над главата си, защото ме беше страх да си покажа лицето пред хората. С последната прожекция сякаш приключи и моята кратка отпуска.

Към осем часа на другата сутрин взех едно такси за Уотъртън, на петнайсет минути път оттук. На предната седалка мярнах сутрешното издание на Глоуб. Издирва се местен жител за отвличане на агент от ФБР. Търсен е и във връзка с убийство във Флорида. Облегнах се на седалката и придърпах козирката над очите си.

Уотъртън е един от работническите квартали на Бостън, каквито има във всеки град. Отличава се от тях само с това, че освен ирландци, италианци и чернокожи в него живеят и много арменци. Помолих шофьора да ме остави на „Палфри“ и се върнах обратно две пресечки до Маун Обърн. После спрях пред една най-обикновена бяла къща веднага след ъгъла.

Над входа й висеше табела с надпис: Поправка на часовници. Покупка и продажба на бижутерия. Дървена стрелка сочеше към втория етаж. Качих се по стълбите. Отворих вратата и чух дрънченето на звънче.

Як мъжага с бухнала побеляла коса, препасал престилка, вдигна поглед иззад тезгяха. На квадратното му лице просветна бледа усмивка.

— Адски много рискуваш, като идваш тука, Неди. Как си иначе?