Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lifeguard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция и форматиране
mad71 (2014)
Допълнителна корекция
hammster (2015)

Издание:

Джеймс Патерсън и Андрю Грос. Спасителят

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив,2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Мария Владова

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

Печат и подвързия: Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–769–266–4

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки

85.

Детектив Карл Брийн отпиваше от кафето си и рееше поглед към пристанището с яхтите от другата страна на моста. Ели се обърна към него:

— Искам да ми помогнеш, Карл.

Двамата се взираха към луксозните яхти от другата страна — истински красавици, управлявани от светнал с белите си униформи екипаж.

— Защо тъкмо аз? — попита Брийн. — Защо не се обърнеш към Лоусън. Двамата с него, изглежда, сте дружки.

— Големи приятели сме, Карл — отвърна Ели иронично. — Със Стратън също. Затова съм тук.

— Лоусън не е лош човек — усмихна се Карл. — Тук е от доста отдавна.

— Сигурна съм, че не е лош, но не ми харесва онзи, за когото работи.

На няколко метра от тях кацна чайка. Брийн поклати глава:

— Доста път измина за краткото време, откакто се появи в града и на местопрестъплението. Най-търсеният заподозрян в убийство ти пада в скута като зряла круша. А сега отправяш обвинения към един от най-важните хора в града.

— Изкуството процъфтява, Карл. Какво да ти кажа, едва ли бих го нарекла „падане в скута“. Бях отвлечена, забрави ли?

Брийн вдигна ръце, сякаш да се предпази от гнева й:

— Аз всъщност ти правя комплимент, а ти… За мен в тази работа какво ще има?

— Най-големия трамплин в кариерата ти — отвърна Ели.

Брийн се изсмя весело, допи кафето си и смачка чашката в ръка.

— Добре тогава, слушам те.

— Стратън е заповядал да убият Тес Маколиф — започна Ели, вперила поглед в него.

— Знаех си, че ще започнеш с това — изхъмка Брийн.

— Но онова, което вероятно не знаеш, е, че тя се казва Марти Милър. И причината, поради която не си открил нищо за нея, е, че тя е от Австралия. Била е проститутка, наета да свърши една работа. Стратън.

— И откъде я имаш цялата тази информация? — невярващо я погледна в очите Брийн.

— Няма значение — отвърна Ели. — Ти също можеш да се сдобиеш с нея. Обаче онова, което има значение, е, че Денис Стратън е имал връзка с момичето и че твоят отдел е знаел за това, но не си е мръднал пръста. И че той е убил жена си в отговор на нейните действия, приписвайки всичко на нея и телохранителя й.

— Убил е жена си? — Очите на Брийн блеснаха. — В отговор на какви действия?

— За това, че тя му е скроила номер с помощта на Тес. Лиз е искала да го напусне. Стратън я е умъртвил, за да се отърве от нея и да отклони подозренията от себе си.

— Едно нещо все още не ми е ясно — промълви Брийн предпазливо. — Ти каза, че нашият отдел знаел за тази връзка между Стратън и Тес. Би ли ми обяснила малко по-подробно?

— Денис Стратън е бил виждан в „Бразилиън Корт“ на няколко пъти с Тес. Когато бях в дома му, забелязах тетка за голф, подобна на онази, намерена на местопрестъплението. Лично показах снимката му на целия персонал на хотела. Полицейското управление в Палм Бийч го знае много добре.

Озадаченото изражение на Брийн изненада Ели.

— Това не би трябвало да те учудва, Карл. До теб тази информация не стигна ли?

— Мислиш ли, че ако разполагахме с нея, нямаше да я проверим? Не смяташ ли, че щяхме да му скрием шапката на Стратън? Уверявам те, Лоусън също мрази този кучи син толкова, колкото теб. — Брийн я погледна настойчиво. — Само че кажи ми кой е бил този, дето е трябвало да предаде тази информация?

Ели не отговори. Гледаше го със същото озадачено изражение. В гърдите й се надигна отвратително усещане, сякаш изведнъж й се доповръща. Всичко се бе променило. Изпитваше чувството, че се хлъзга надолу все по-бързо и по-бързо и не може да се спре.

— Забрави, Карл — смотолеви тя, прехвърляйки в главата си всичко, което знаеше по този случай, чак до самото му начало.

Нещата току-що се бяха променили изцяло.