Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (70)

70.

Предното колело се вдигна и ускорението едва не ми откъсна главата. С нещо близо до свръхзвуковата скорост, дукатито се изстреля напред като ракета.

Изпитах чувството, че ме влачи реактивен самолет, и мислейки само за живота си, се залепих за Джеф. Стисках се за него и си мислех, че ако само за част от секундата отслабя хватката си, ще се размажа на бетона.

Прелетяхме пресечката за секунда, насочили се към езерото. Погледнах назад. Хамърът изобщо не спря. Вече твърдо бях убеден, че иска да ни сгази.

— Да изчезваме бързо оттук! — ревнах аз в ухото на Джеф. — Гонят ни!

— Вашето желание е заповед за мен!

Моторът сякаш експлодира и аз отново едва се удържах на седалката. Носехме се с над сто и шейсет километра в час и къщите край нас се сливаха като стена. Стомахът ми се сви на топка. Летяхме като вихър право към един стоп. Коконът Роу, последното кръстовище преди езерото. Имаше само един път, по който можехме да се измъкнем — на север. Чамп намали съвсем малко, но хамърът не изоставаше.

— По кой път? — викна Чамп, извръщайки леко глава назад.

— Че то има само един път — надясно! — възкликнах аз.

Бяхме все още на една-две пресечки от най-луксозната търговска улица в цяла Флорида. Там нямаше начин да не се появят ченгета.

— Ти си мислиш така! — викна Чамп и светкавично смени на по-ниска предавка. Дукатито изхвръкна на кръстовището и почти легна на асфалта в остър ляв завой.

Дънките чак ми се отъркаха в настилката. Ужасен, видях, че минахме на една боя разстояние от един лексус. Зад волана му седеше някакъв турист със замръзналото си от изумление семейство.

Вече криволичехме по „Коконът“.

— Как ти се стори това излизане, брато? — ухили се Джеф, извръщайки глава към мен.

Беше все едно да изхвръкнем от гората и да попаднем на ски писта, само че срещу връхлитащите скиори. Огледах се, доколкото можах, за ченгета и въздъхнах с облекчение, след като не видях нито едно. После се сетих да погледна и назад. Хамърът бе спрял на пресечката. Бях сигурен, че ще завие вдясно, но той не го направи! Свирейки с гуми, с танцуваща задница, той отново ни подгони.

— Господи! — извиках аз, впивайки пръсти в якето на Джеф. — Тоя пак е подире ни.

— Мамка му! — изруга приятелят ми. — Тия пичове нямат никакво уважение към закона.

Той даде газ и ние се понесохме като вятър към най-оживената търговска улица в Палм Бийч, Уърт Авеню. Чамп намали за част от секундата, сетне пак форсира двигателя и извика:

— Винаги съм искал да опитам това нещо…

Последва рязък завой вляво и се понесохме по Уърт, Авеню. Срещу движението!