Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (37)

37.

Ели не можеше да си намери място от яд. Всъщност най-много се харесваше в това си състояние — настръхнала, борбена, готова да се защитава със зъби и нокти. Чувстваше се измамена.

Беше се заела да защитава Нед, а той я бе изиграл.

Кучият му син е познавал Тес Маколиф!, непрекъснато си повтаряше тя. Бил е с нея в деня, в който е била убита. Чувстваше се като пълна глупачка.

Ели бе все още в бостънския офис, но се канеше да си тръгва същата вечер. Целия ден прекара в телефонни разговори — един тревожен разговор с майка си и баща си от Ню Джърси, един с регионалния директор на ФБР, който отново я накара да повтори патилата си. А след това — маса разговори с цел да разбере дали има някой в бизнеса с картини, който да се подвизава под името Гаше.

Разбира се, тя знаеше това име. Всеки с диплома по история на изкуствата го знаеше.

Гаше беше прочутият доктор с болезнено тъжните сини очи от една от последните картини на Ван Гог. Завършена е била в Овер през юни 1890 година, само няколко седмици преди великият художник да се застреля. Това е била първата продадена картина за триста франка, тоест осемдесет и пет долара. През 1990 година един японски бизнесмен плати за нея осемдесет и два милиона долара — най-високата цена за произведение на изкуството по онова време. Какво общо обаче имаше, по дяволите, всичко това с кражбата във Флорида?

Освен това положи усилия да научи всичко за Нед Кели. Полицейските досиета на приятелите му. На баща му. На по-големия му брат, който е бил убит през 1997 година от полицията по време на обир, замислен най-вероятно от баща му.

Всичко това бе точно така, както й го бе разказал и Нед.

После в сайта на Бостънския университет намери негова снимка, заедно с целия отбор по хокей. Снимката бе от 1996 година. След това провери и училището в Стоутън. Наистина е бил обвинен несправедливо от една ученичка. И няколко седмици след това напуснал. Точно както сам й го бе обяснил. За тези неща не я бе излъгал.

А само за последните четири дни.

Никога не бе достигал дъното през живота си, а сега изведнъж бе издирван от властите за цяла серия жестоки убийства. Но независимо какво сочеха уликите, Ели бе сигурна, че няма работа с жесток престъпник. Най-много да се окаже лъжец или човек с напълно объркана психика. А може и да е непоправим женкар. Обаче хладнокръвен убиец — друг път! Та той дори не знаеше да борави с оръжие.

Тя гневно се надигна иззад бюрото. Морети може би беше прав — по-добре тя да си гледа изкуствата. Разбира се, беше й интересно да си поиграе известно време на печен полицай, но повече явно нямаше да й се удаде да преследва убийци.

— Шъртлеф? — Един от бостънските агенти бе подал глава от вратата.

Ели кимна.

— Търсят те на втора линия.

— Кой? — попита тя. Цялата история бе известна на медиите и част от работата й днес бе да отклонява разговори с тях.

— Една известна личност — сви рамене агентът. — Някой си Стив Маккуин.