Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (119)

119.

Да уцелиш десетката! Нали точно така му виках преди четири години?

Не, това беше нещо адски по-голямо. Дори от джакпота, брато, както би се изразил Чамп. Това бе нещо като удара, който за част от секундата ти носи Суперкупата.

Какво бихте направили, ако най-ценните произведения на изкуството се окажат в ръцете ви?

Най-напред сигурно ще ги гледате дълго време като замаяни. Ще се взирате в тях милиони пъти. Един възрастен мъж с бяло кепе, с леко наклонена на една страна глава, с меланхоличен поглед, седнал зад масата.

Ще се взирате в тях, докато всяка мазка, всяка черта накрая ще ви стане позната до болка. И ще се опитвате да си отговорите на въпроса как едно толкова просто нещо може да таи в себе си такава магия. Или пък как е успяло да попадне в ръцете ви.

Или дали изобщо сте искали толкова много пари.

Може би около сто милиона долара, пресметнаха адвокатите.

След това ще кажете на жена си. За всичко онова, което сте се заклели да не издавате. По дяволите, тайната на Соли вече и без това бе в безопасност.

И след като жена ви се навика, я хващате за ръката и я водите да я види. Тогава в очите й съзирате нещо красиво, промъкнало се покрай първоначалното стъписване, преминало в страхопочитание.

— Боже господи, Неди! — възкликва тя, също като слепец, разбрал най-сетне какво е това цвят. Магическата милувка за очите. Благоговението, в което човек изпада. Секването на дъха.

А след това довеждате десетмесечното си синче пред картината, показвате му я и обяснявате:

— Един ден, Дейви, колко ще разправяш…

Само че няма да имаш сто милиона долара, момче.

Накрая работата винаги стигаше до този въпрос: какво да правиш с картината, която в края на краищата е открадната?

Да извъртиш един голям купон в Палм Бийч? Да си видиш физиономията в Шайни Шийт? В Тудей Шоу? Да направиш в Артнюз Алея на славата?

Взираш се в лицето на Гаше. И виждаш отговора в ъгъла на наклона на главата, в мъдрите, меланхолични очи.

Това не са очите на лекар, седнал там под горещото юнско слънце. А на човека, който го е нарисувал.

И се питаш какво е знаел той? На кого всъщност принадлежи?

На Стратън? На Соли? На Лиз?

Във всеки случай не на мен.

Не, не на мен.

Искам да кажа, че аз съм просто един спасител.