Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (110)

110.

Бях прецакал ситуацията като последния аматьор, какъвто всъщност бях. Мисълта, че Стратън ще се измъкне, след като бе убил Мики, Дейв и собствената си жена, ме съсипваше.

— Недей да се чумериш толкова, Нед — ухили се гадно Стратън. — И двамата ще направим едно пътуване. За съжаление, твоето ще бъде по-кратко.

Той погледна за миг към хеликоптера, преценявайки горе-долу кога ще кацне, след това ми махна с пистолета да тръгна към парапета. Не исках да му се подчиня, да му доставя удоволствието да види в очите ми страх, но знаех, че единственият ми шанс в момента е да го послушам. В сградата имаше хора на ФБР. Някой от тях всеки момент щеше да дойде. Просто трябваше по някакъв начин да ги дочакам.

Пред мен имаше нисък каменен парапет — и това бе всичко, което ни отделяше от бездната, разкриваща се от шестия етаж.

— Хайде, господин Кели — каза Стратън с присмех в гласа. — Време е да направите прощалния си поклон. Точно по този начин ще ви запомнят.

Вятърът се усили и този път започна наистина да ме обхваща паника. Хеликоптерът правеше къс заход за кацане, насочвайки се към покрива. Пред мен се простираха светлините на Палм Бийч.

Стратън се спря на два метра зад мен. Пистолетът му бе насочен в гърба ми.

— Как ли ще се чувствам, Нед, като знам, че ти си мъртъв, а аз ще си пия коктейла в Коста Рика и ще си препрочитам онзи екзотичен договор срещу екстрадиране? Май не изглежда много честно от моя страна, а?

— Върви по дяволите, Стратън.

Чух изщракването на пистолета му зад гърба си.

Стиснах юмруци. Нямах изход. Ако искаше да ме убие, трябваше само да натисне спусъка.

— Хайде, Нед, бъди мъж. — Стратън се приближи още повече.

Оглушителният шум от хеликоптера отекваше от стените на хотела. През рева на витлата до мен долетя подигравателният глас на Стратън:

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Нед, с влиянието, с което разполагам, щях и без това да спечеля делото.

Той пристъпи още една крачка. Не го улеснявай, Нед, създай му малко проблеми, помислих си аз.

Сега!

Стиснах юмруци и се приготвих да се извърна, когато чух един глас да надвиква рева на хеликоптера:

— Стратън!

Беше гласът на Ели.