Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (10)

10.

Нещо не бе наред. Мики го усети, още щом влязоха през вратата.

Той имаше силно развито чувство за такива неща.

Къщата си бе на мястото. Приказна, огромна, осветена като италиански дворец, с островърхи венециански арки и прозорци с каменни балкончета под тях. Покрита алея, обрамчена от зеленина, водеше право към морето. Алеята пред тях бе най-малко сто метра дълга и всяко храстче и дръвче бе ярко осветено. Той чу хрущенето на камъчетата под краката им. И тримата бяха облечени в откраднати полицейски униформи. Дори и да имаше някой, едва ли би ги заподозрял. Всичко си беше така, както беше планирал.

Въпреки това усещането за нещо нередно не го напускаше.

Той погледна към Боби и Барни. Долови, че и тях ги е страх. Познаваше ги твърде отдавна, за да знае точно какви мисли ги вълнуват в този миг.

Никога през живота си не са били толкова близо до нещо толкова голямо.

Каза дел Осеано.

Мики знаеше всичко за къщата, бе я изучил в детайли. Била е построена от някой си Адисън Мизнър през 1923 година. Знаеше вътрешното разпределение, алармената инсталация, помещението с картините.

Тогава какво го притесняваше? Хайде стига, каза си той, вътре ни чакат пет милиона.

— Ами това какво е, по дяволите? — смушка го Барни с черната чанта, в която бяха инструментите им.

В края на дългата предна алея имаше нещо огромно, осветено отдолу. Приличаше на мраморна делва.

— Къпалня за птички — отвърна Мики и се ухили.

— За птички ли? — сви рамене Барни и си оправи полицейската шапка. — За птеродактили по може да е.

Часовникът на Мики показваше 8:15. Дий им се беше обадила, че Нед, както се очакваше, си бе свършил работата. В момента полицейските патрулки вероятно се щураха като луди из града. Знаеше, че по дърветата има монтирани камери, затова си криеха лицата под козирките на шапките. Застанал пред дъбовата порта, Мики огледа за последен път Барни и Боби. Бяха готови. Откога чакаха този шанс.

Мики натисна звънеца и малко след това една прислужница с вид на латиноамериканка им отвори вратата. Той знаеше, че освен нея в къщата няма никого. Обясни й, че алармите на няколко къщи се обадили, включително и тази, затова трябвало да видят за какво става дума. Може би на жената й направи впечатление голямата чанта, провесена на рамото на Барни. Сигурно се запита и къде им е колата. Но само секунда след това Боби я тресна с фенерчето и я завлече в един килер. Не можа да ги огледа хубаво. Той се появи след малко широко усмихнат. Усмивка за един милион долара.

Бяха вътре.