Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (90)

90.

Нямах представа какво ще стане по-нататък. Какво ще направи Морети? Бяхме в някаква безумна патова ситуация. Никога не бях стрелял по човек. Ели също.

— Предупреждавам те за последен път! — Ели се поизправи на леглото. — Хвърли го, иначе ще те застрелям!

— Е, добре — кимна Морети, поглеждайки ту единия, ту другия.

Държеше се спокойно, сякаш не за пръв път изпадаше в подобно положение. Той бавно извъртя пистолета в ръцете си и леко го сложи на леглото й.

— Държим къщата ти под наблюдение, Ели. Видяхме Нед Кели да влиза. Решихме, че е намислил нещо лошо. Притеснихме се. Знам как изглежда цялата тази работа, но си помислих, че ще е по-добре да…

— Лъжеш, Морети — поклати глава Ели и се измъкна от леглото. — Казах ти вече, че проследих откъде идва пистолетът на Лиз. Конфискуван е при акция, в която си участвал и ти. А за този какво ще кажеш, а? И той ли е откраднат от склада за улики в Маями?

— Господи — изпъшка човекът от ФБР, — нали не мислиш, че…

— Точно това мисля, гад такава! И не предполагам, а знам за теб и Ърл Ансън. Знам, че е бил твой информатор. Твърде късно е да се правиш на глупак, за да се измъкнеш и оттук. Не е необходимо да ходя до Бостън. Бащата на Нед вече е проговорил. Казал му е, че те познава от времето, когато си работел в Бостън. Ти ме държиш под наблюдение, а? Тогава къде ти е екипът? Какво чакаш? Повикай ги.

Морети преглътна с усилие. После изведнъж лицето на агента от ФБР се отпусна. И той примирено сви рамене.

— Така ли уби Тес Маколиф? — Ели взе неговия пистолет. — Прокрадна се в банята й и я удави, нали?

— Не знам — поклати глава Морети. — Не съм я убил аз. Човекът на Стратън го направи.

Стиснах пистолета по-здраво:

— Обаче моите приятели в Лейк Уърт… Ти ги изби, нали, мръсен кучи син!

— Ансън ги застреля — с безразличие ме изгледа Морети. — Съжалявам, Неди. Майка ти не ти ли е казвала какво става с оня, който вземе нещо, което не е негово?

Тръгнах към Морети. Нищо не би ме зарадвало в момента повече от това да му строша челюстта.

Но Ели ме спря.

— Няма да се отървеш толкова лесно, Морети. В Лейк Уърт са използвани два вида оръжие. „Трийсет и двойката и помпа“. Тези убийства не са дело на един човек.

Пълният ми с омраза поглед не слизаше от лицето ми. Отново стиснах здраво пистолета:

— Защо е трябвало да ги убиваш? Нали не откраднахме картините?

— Така е, не ги откраднахте вие. Стратън сам го направи. Всъщност той ги продаде, още преди вие да разберете за цялата тази работа.

— Продал ги е? — Хвърлих поглед към Ели, надявайки се поне тя да разбере нещо от това.

Морети се усмихна.

— На теб ти е било ясно през цялото време, нали, Ели. Големият удар на Нед, той е бил само за прикритие. Как ти се струва? Приятелчетата ти да ги избият заради някаква си постановка?

Морети се хилеше срещу мен, сякаш предусещаше, че следващият му отговор ще ме нарани още повече.

— Постановка за какво? Защо е трябвало да ни гоните, след като картините са били вече продадени? Защо Дейв?

— Ти все още не знаеш, нали? — Той поклати укорително глава.

В очите ми пареха сълзи.

— Бе откраднато нещо друго — каза Морети. — Нещо, което не влизаше в първоначалния пазарлък.

Ели бе втренчила поглед в мен.

— Гом — каза тя.