Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (1)

1.

— Не мърдай, Тес — казах аз, потен и задъхан. — Даже не мигай. Дори само като си поемеш дъх, ми се струва, че изведнъж ще се събудя и отново ще помъкна шезлонгите около басейна, представяйки си какво би могло да ми се случи с това невероятно момиче. Ами ако това се окаже сън?

Тес Маколиф се усмихна и в тези нейни сини очи отново открих онова, което я правеше толкова неотразима. За нея човек не можеше да каже просто, че е „гадже и половина“. Тя беше нещо повече от красива — стройна, със спортна фигура, с гъста кестенява коса, сплетена на дълга и дебела плитка. А смехът й те караше да загубиш ума си. Харесвахме едни и същи филми — Мементо, Семейство Таненбаум, Казабланка. Смеехме се на едни и същи неща. Откакто се запознахме, не можех да мисля за нищо друго, освен за нея.

В очите на Тес се мярна съчувствие.

— Съжалявам за съня ти, Нед, но ще трябва да го прекъсна, защото ще ми смачкаш ръката.

Тя закачливо ме отблъсна и аз се търкулнах по гръб. Меките памучни чаршафи в луксозния й хотелски апартамент бяха усукани като влажно корабно въже в единия край на леглото. Дънките ми и долнището на черния й бански се търкаляха някъде по пода. Само преди половин час седяхме един срещу друг в миниатюрното кафене „Булу“ и си щипвахме от бургерите — трийсет долара парчето — пълнено говеждо филе с пастет от черен дроб и трюфели. По едно време кракът й се отърка в моя и след това едва успяхме да стигнем до леглото.

— Ох, така е по-добре — въздъхна Тес, подпирайки се на лакът. — Трите златни гривни „Картие“ лениво се залюляха на китката й. — Я виж ти кой пак е на линия.

Поех си дъх и се озърнах наоколо, сетне се потупах по гърдите и краката, сякаш трескаво търсех нещо. Накрая се усмихнах и кимнах престорено:

— Аха, забелязах.

Следобедните слънчеви лъчи меко огряваха апартамента „Богарт“ в хотел „Бразилиън Корт“. В бара му не бих могъл да си позволя дори и питие, камо ли двете пищно обзаведени стаи, в които Тес живееше през последните два месеца.

— Знаеш ли, Нед, такива неща не се случват често — каза Тес малко смутено, опряла брадичка на гърдите ми.

— Какви неща? — попитах аз, вперил поглед в сините й очи.

— Как какви? Ами такива, като да се съглася да изляза на обед с човек, когото съм видяла само два пъти на плажа. На това отгоре да си легна с него тук посред бял ден.

— А, това ли имаш предвид? — свих отегчено рамене. — Не знам, на мен ми се случва най-малко веднъж в седмицата.

— Значи така, а? — Ядоса се тя и лекичко ме ухапа по гърдите.

Целунахме се и аз почувствах как между нас отново нещо започна да се надига. Дребните капчици пот между гърдите на Тес бяха топли и невероятно вкусни. Дланта ми се плъзна по дългото гладко бедро и обхвана дупето й. Тук имаше някаква магия. Не можех да се наситя да я галя. А вече почти бях забравил какво чувства човек в такива моменти.

Ей на това му викат да си паднеш на оная работа. Защото мястото, откъдето идвам, е на юг от Бостън, по-точно — Броктън. Все едно да намериш забравена стодоларова банкнота в джоба на старите си дънки, да спечелиш от лотарията.

Удар в десетката.

Подпряна на лакът, Тес ме гледаше закачливо:

— Ще ми кажеш ли на какво се усмихваш?

— На нищо. Просто затова, че съм тук с теб. Досега единственият късмет, който съм имал, е бил лош.

С едва забележимо движение Тес прехвърли бедрото си през мен и аз, като че ли бях правил това цял живот, отново проникнах в нея. Просто се взирах в тези ясносини очи, в този луксозен апартамент и не вярвах, че съм тук посред бял ден с тази невероятна жена, за която само преди няколко дни не бих могъл дори и да мечтая.

— Е, поздравления, Нед Кели. — Тес сложи пръст на устните ми. — Според мен късметът ти започва да се променя.