Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (87)

87.

Карън Вейл стоеше зад голямото еднопосочно огледало в специалното отделение на затвора в област Феърфакс. Чейз Хенкок бе открит в Ню Джърси, където търсеше работа. Китките на Вейл бяха в шини, на раменете й имаше колан за опора, а на лявото й коляно — метална скоба. В кръвта й течеше солидна доза мотрин. Лекарят й бе предписал викодин, но тя искаше мисълта й да е ясна и да може да се контролира. „Винаги става дума за контрол, нали?“

До нея стояха Пол Бледсо, Томас Гифърд и останалите членове на оперативната група. Вейл бе омагьосана от сцената зад огледалото, където Уейн Рудник от отдела по поведенчески анализ разпитваше окованата Мъртви очи. По принцип един или двама от членовете на оперативната група присъстваха на разпита. Винаги ставаше така: хората, проследили и заловили убиеца, получаваха възможност да го разпитат. Нещо като награда за добре свършената работа. Но заради особеното психическо състояние на Мъртви очи Бледсо неохотно бе отстъпил това на специалиста Рудник.

Мъртви очи скочи рязко и извика:

— Вкарайте я тук! Шибана кучка! Къде е тя? Ще я убия!

— Сам — каза Рудник спокойно. — Моля те, успокой се. Трябва да седнеш, за да продължим разговора.

— Не искам да говоря. Искам само да я убия! Къде е кучката?

Столът полетя и металната маса се преобърна и събори Рудник на пода. Четирима пазачи се втурнаха в стаята и задържаха убийцата, чиито движения бяха ограничени от оковите.

— Добре ли сте? — попита един от пазачите.

— Добре съм — отговори Рудник.

Вейл забеляза, че лицето му е зачервено от срам. Той приглади разрошената си коса и оправи сакото си от рипсено кадифе.

Бледсо й бе съобщил, че тъкмо са приключили обиска на грънчарското студио и апартамента, където бяха намерили фалшива значка от ФБР, изработена от месинг. Стар екземпляр от „Ю Ес Нюз“ със снимка в едър план на истинска значка бяха послужили за модел.

Погледът на Вейл се върна върху Мъртви очи, Саманта Фаруел. Близначката й.

Късата червена коса бе разделена на път, гласът бе груб и плътен, а действията — агресивни и съвпадаха с поведението на престъпник от мъжки пол. Всъщност всичко в поведението на Мъртви очи отговаряше на мъж. А и истински сериен убиец от женски пол бе нещо почти нечувано. Но сега беше ясно, че тук има и друго.

Рудник се върна до масата и седна срещу Сам, която се бе успокоила. Пазачите напуснаха стаята по настояване на Рудник.

— Сам, бих искал да поговоря със Саманта.

— И какво ще ти каже тя, което аз не мога да ти кажа?

Рудник сви небрежно рамене.

— Как се е чувствала, каква е била като малка.

— Мога да ти кажа всичко, което искаш да знаеш.

— Не съм тук, за да я нараня, Сам, знаеш го. Осъзнавам, че можеш да отговориш на въпросите ми, но предпочитам да поговоря с нея. Моля те.

Сам сведе глава. Намръщеното чело се отпусна, лицето доби женственост, а раменете леко се приведоха.

— Саманта? — попита Рудник. — Ти ли си?

Главата й остана неподвижна, но очите й се застрелкаха из стаята й се спряха на лицето на Рудник.

— Кой си ти?

Гласът беше нежен и мелодичен, съвсем различен от този на Сам.

— Еха! — изсумтя Синклер. — Не се обиждай, ама сестра ти е абсолютно откачена.

Манет подсвирна.

— Определено й хлопа дъската.

— Саманта има класическо дисоциативно разстройство^[1] — каза Вейл. — За да го разбереш, трябва да знаеш коя е и откъде произхожда. Баща й, Патрик Фаруел, е бил садист. Налагало й се е да намери начин да понася живота с него. Предполагам, че е била малка и неспособна да изтърпи мъченията. Постепенно мозъкът й е създал по-силна личност, която психиатрите наричат „защитник“. Сам, който бил от мъжки пол, можел да се справи с тормоза и вероятно е намерил начин да се защити. Превърнал се в доминиращата личност, а Саманта се оттеглила назад, където за нея било безопасно.

— Това ми звучи като поредната психиатърска дивотия — промърмори Манет.

Вейл се обърна към нея.

— Това е документирано и добре познато състояние. Обикновено започва през детството, като защитен механизъм срещу жесток тормоз. От него страдат най-вече жени. Не си длъжна да ми вярваш, можеш да го провериш в медицинската литература — каза тя и се обърна към огледалото. — Виждала съм го и преди.

— Аз също — потвърди Дел Монако, който стоеше зад нея и наблюдаваше разпита. — Веднъж. Направо ми взе акъла.

— Значи Саманта е спала двайсет и пет години? — попита Бледсо.

— Не е спала — поправи го Вейл. — Крила се е. Патрик Фаруел бил арестуван, когато тя е била на около тринайсет. Предполагам, че когато Сам е почувствал, че вече няма опасност, Саманта се е появила отново. Година и половина по-късно, когато е излязъл от затвора, Фаруел сигурно е намерил Саманта. И Сам се появил отново, по-възрастен и по-мъдър, способен да осъществи фантазиите си.

Вейл продължи да наблюдава сестра си.

— Освободен и одързостен, Сам решил да действа. Планирал е да убие жената, отговорна за съдбата на Саманта — майка й. Започнал да убива. Първата жертва се оказала лесна плячка. Чувството било приятно и задоволяващо и той убил отново. И отново.

Дел Монако кимна.

— Всяка жертва прилича на младата Елинор Линуд. За Сам всяка от тях е била злата майка на Саманта.

— Какво пречи на всеки убиец да твърди, че страда от раздвояване на личността, за да отърве кожата? — попита Манет.

— Нищо — отговори Дел Монако. — Гейси^[2] се опита да се защити така, но при разговорите с него не видях доказателство за алтернативна самоличност. Той просто лъжеше. Но от това, което виждам тук, Саманта Фаруел наистина е болна.

Вейл си помисли каква късметлийка е тя самата. Ако Линуд не беше успяла да я отърве от лапите на Фаруел, тя също можеше да стане като Саманта. Ами сестра й? Какво щеше да се случи с нея? Вероятно щеше да прекара живота си в строго охраняваното отделение на щатската лудница. Нямаше никакъв шанс за реабилитация или оздравяване.

Оздравяване. Вейл знаеше, че лечението на дисоциативните разстройства налага сливането на многобройните личности в една. Дори и да бе възможно на теория, как Саманта щеше да приеме сериен убиец в самоличността си? Как можеше да се съвземе от мисълта, че е убила осем невинни жени? Вейл облегна глава на огледалото и въздъхна.

— Добре ли си? — попита Бледсо.

— Ами чакай да помисля. Научих, че имам близначка, която е сериен убиец. Майка ми всъщност ми е леля и е била жестоко убита. А най-лошите ми страхове за биологичния ми баща се потвърдиха. Май имам право да твърдя, че това беше една умопомрачителна седмица.

Манет кимна.

— Понякога, Кари, животът просто ни сритва грубо.