Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (47)

46.

След като постигнаха споразумението, започнаха да разсъждават върху връзката на Вейл с престъпника.

— Какъвто и да е отговорът, не мисля, че е безопасно да останеш тук. Знае къде живееш и къде може да те намери.

Вейл стисна зъби.

— Няма да напусна дома си. Няма да го оставя да ме прогони от къщата ми — отвърна тя, обърна се и се отдалечи. — Няма да го направя.

Бледсо и Роби се спогледаха.

— Карън може да отседне при мен — каза Роби. — Имам стая за гости.

Вейл не можа да сдържи усмивката си, но се извърна, за да я скрие от Бледсо. Знаеше, че той е прекалено добро ченге, за да не заподозре, че между тях има нещо.

— Добре, както кажеш — кимна Бледсо.

— Добре — повтори Роби и се обърна към нея. — Отиди си вземи някои неща и…

— Не — твърдо отговори тя, сякаш искаше да сложи край на спора.

— Сключихме сделка за влизането с взлом тук — каза Бледсо. — Но се отказвам от споразумението, ако ще излагаш живота си на опасност по неразумни причини. А тази определено не е разумна.

Роби кимна.

— Съгласен съм. Ако държиш да не отстъпваш пред този тип, направи го по друг начин.

Вейл отпусна безпомощно ръце и въздъхна.

— Добре. Ще отседна при теб. За няколко дни.

— А аз ще оставя цивилно ченге пред стаята на Джонатан. Не съм сигурен как ще обясня това, но ще измисля нещо.

— И пак се връщаме на основния въпрос — каза Роби. — Връзката ти с престъпника.

Вейл сви рамене и тръгна към кабинета си. Повечето документи бяха напръскани с нинхидрин и грижливо подредени.

— Можеш ли да уредиш да проверят документите? — попита тя.

Бледсо отвори голям найлонов плик.

— Ще накарам един от лаборантите да свърши тази работа. Дължи ми услуга. Помогнах му при развода. Той ще провери документите, без да задава излишни въпроси — каза детективът, прибра документите в плика заедно с чипа от фотоапарата на Вейл.

— Чудесно — доволно каза Роби.

Вейл се облегна на бюрото и се вторачи в стената над канапето, където бе написано съобщението на престъпника.

— То е в… — промърмори тя.

Роби наклони глава.

— Този път не е написано с кръв — отбеляза той и се наведе към посланието. — Прилича на червило…

— Това е — възкликна Вейл и застана до него.

Бледсо остави плика, присъедини се към тях и попита:

— Какво?

Вейл и Роби се спогледаха.

— Не мога да повярвам, че не сме го забелязали преди — каза той.

Тя поклати глава и сбърчи чело.

— А беше пред очите ни.

— Какво? — повтори Бледсо раздразнено.

Вейл се усмихна накриво.

— То е в кръвта. Всяко съобщение, оставено от убиеца, беше изписано с кръв. Той може да е изпълнен с омраза любовник, мъж, заразен от жена със СПИН или хепатит или някое друго вирусно заболяване. Подобни престъпници насочват гнева си от една жена към целия женски пол. Или към определени жени, които му напомнят за любовницата му. Сходството може да е миризма, докосване, поглед. Възможно е жената да е имала кафяви очи като нашите жертви. Но пък това е само предположение, което не ни помага много.

Бледсо се заразхожда нервно, после извади телефона си.

— Да се срещнем в оперативния център след половин час. Ще повикам всички.

— Искаш да дойда й аз?

— За такова нещо, да. Ще понеса удара.

Франк Дел Монако поздрави Вейл пред вратата на оперативния център.

— Идването ти не е добра идея, Карън.

— Аз съм голямо момиче, Франк. Няма нужда да ме покровителстваш. Ще се оправя с Гифърд.

 

 

Дел Монако разтвори „Вашингтон Хералд“ и го поднесе към лицето й. Огромното заглавие й подейства като ритник в корема.

„АГЕНТКА НА ФБР Е УБИЕЦЪТ МЪРТВИ ОЧИ? ВЪЗМОЖНА ВРЪЗКА СЪС СМЪРТТА НА СЕНАТОР ЛИНУД“

Голяма снимка на Вейл, направена преди няколко години по време на акция на ФБР и ДЕА^[1] в Ню Йорк, придружаваше статията. Вейл харесваше тази снимка — на нея закопчаваше белезници на престъпника, коленичила на гърба му. Косата й бе леко разрешена, а лицето й бе сериозно. Снимката документираше един от най-важните случаи в кариерата й и дори висеше рамкирана в кабинета й.

— Какво е това, по дяволите? — извика тя, грабна вестника от ръцете му и зачете.

Бледсо и Роби застанаха зад нея и също се зачетоха.

„Източници, близки до ФБР, заявиха днес, че самоличността на Мъртви очи е известна на Бюрото, но ФБР не е склонно да предприеме действия, тъй като убиецът е един от техните хора — специален агент Карън Вейл. На нея бе възложено изготвянето на профила на Мъртви очи и в момента е в принудителен отпуск заради бруталния побой над бившия й съпруг — побой, който го изпрати в болницата със счупени кости…“

— Мръсно копеле!

„Информирани източници заявиха, че сенатор Елинор Линуд, подробностите за чиято смърт бяха държани в тайна от полицията във Виена, е била убита от Мъртви очи. Странната връзка е, че сенаторката очевидно е биологичната майка на агент Вейл и я е изоставила като бебе…“

Вейл се облегна на стената и се отпусна на пода. Краката не я държаха и й се виеше свят. Бледсо и Роби клекнаха до нея.

— Карън, добре ли си?

— Дел Монако — извика Бледсо, без да се опитва да потисне гнева си, — бъди полезен и донеси вода.

Гласовете долитаха някъде отдалеч. Вейл бе наясно, че Роби е пред нея и я държи за ръката. Докосването му беше топло, ръцете му — влажни. Притиснаха чаша до устата й и тя инстинктивно отпи.

Усети, че Манет стои вляво от нея, а Роби я гледа тревожно в очите. Тя остави чашата и го помоли да й помогне да седне на стол. Той я заведе до близкото бюро и остана до нея. Постепенно съзнанието й се проясни. Всички стояха и я гледаха втренчено.

— Съжалявам — промърмори тя.

— Не е нужно да се извиняваш — отвърна Бледсо. — Хенкок заплаши да се обърне към медиите, ако не се нахвърлим върху теб. Това са пълни дивотии. Не се тревожи.

— Ние сме с теб, Кари — добави Манет. — Ще го преживееш.

Вейл облиза пресъхналите си устни.

— Гифърд. Трябва да поговоря с Гифърд.

— Той идва — каза Дел Монако, който стоеше до вратата.

— Казал си му, че Карън е тук? — извика Роби и се извърна към него, но Бледсо го хвана за ръката.

Роби се освободи и сграбчи Дел Монако за реверите.

— Какво си мислеше, по дяволите?

— Мислех за службата си, Хернандес. Шефът ми се обажда и ми казва, че се опитва да открие Карън. Ако не му кажа, че е тук, аз ще си имам неприятности — отговори Дел Монако и се отдръпна от него. — А ако не ме пуснеш, ще си побъбря с твоя шеф.

Бледсо застана зад Роби.

— Стига, Хернандес. Всички сме разстроени. Хайде просто да се справим с положението — каза той и дръпна ръцете на Роби.

Дел Монако изгледа мрачно Роби и приглади смачканите си ревери.

Роби се обърна към Вейл, която му кимна леко. Бледсо беше прав. Тя отпи от водата. Искаше й се в чашата да има нещо по-силно, например скоч или джин, макар да не пиеше нито едно от двете. Но те поне щяха да притъпят тревогите й.

Предната врата на оперативния център се отвори и Синклер влезе в стаята. Веднага забеляза напрежението по лицата на колегите си.

— Нова жертва? — попита той, като погледна телефона си, сякаш се страхуваше, че е пропуснал съобщението.

— Не — отговори Бледсо и го отведе настрани, за да му обясни какво става.

Вейл облегна глава на ръцете си и се опита да се примири с това, което ще стане. Перспективите бяха зловещи и заплашваха да я съсипят.

Усети ръката на Роби на рамото си. Несъмнено искаше да я увери, че я подкрепя напълно. Знаеше, че той не може да я предпази от болката и линчуването. За медиите бе адски удобно да си имат заподозрян, върху когото да изсипят гнева и възмущението си. Статията от първа страница скоро щеше да бъде подхваната от международната преса.

Вейл си пое дъх и вдигна глава. Всички гледаха настрани.

— Предстои ни работа — каза тя дрезгаво, като погледна Бледсо, който още говореше със Синклер.

— Да, да действаме — съгласи се той и тръгна към предната част на всекидневната. — Карън има нова теория за посланията на Мъртви очи. Всичките бяха написани с кръв, така че „То е в“ може да означава „То е в кръвта“ — съобщи Бледсо и забеляза повдигнатите вежди на колегите си.

— СПИН? — обади се Манет.

Роби остана до Вейл. Присъствието му й вдъхваше увереност. Тя дори не можеше да си спомни кога за последно е разчитала на някого да повдигне духа й.

— Това е първото, което трябва да проучим — каза Роби. — СПИН, хепатит, нещо такова.

— Да определим задачите и да се захванем с тях — предложи Бледсо. — Мани, направи списък на всички местни кръвни банки, както и на организациите и болниците, които те снабдяват. Ще трябва да сравним данните им с националната база данни на ФБР. Търсим мъже, дарили заразена кръв.

— Хващаме се за сламка — отвърна Манет. — А като жена мога да ти кажа, че това никак не е забавно, ако схващаш намека ми — тя се ухили съблазнително и намигна на Бледсо, който се изчерви. — Какво ще кажеш да започнем с жертвите? Дали някоя от тях не е била заразена със СПИН или хепатит?

— Ако забравим за сексуалните намеци, Манет е права — обади се Вейл. — Според мен трябва да търсим връзка с кръвта чрез жертвите.

Бледсо се замисли, после кимна.

— Така ще стесним кръга на заподозрените. — Той поклати глава, сякаш се питаше как не се е сетил. — Ще се заема с това.

— Може да намира жените чрез кръвната банка — отбеляза Манет. — Може да работи там, а жертвите да са били кръводарителки. Да проверим дали някоя от тях е дарявала кръв през последните години.

Вейл се замисли и осъзна, че тези параметри ще ги ограничат.

— Ами другите източници на кръв? Той може да е бил в болница и да са му прелели заразена кръв. Ако е така и по някаква причина смята, че жена е виновна за станалото, това би събудило яростта му.

— Значи трябва да проверим и лабораториите. Държавни и частни — отвърна Роби. — Служители, доставчици, всеки, който има досие или история на психическо заболяване.

— Районно издирване ли ще проведем, или национално? — попита Дел Монако.

— Да започнем с местните — предложи Вейл. — Ако се захванем с всички лаборатории в страната, ще сме заети с документи цяла година, а той ще продължава да убива. Ако местното проучване не доведе до нищо, ще се заемем с районно и накрая с национално.

Дел Монако затропа нервно и каза:

— Не съм съгласен. Първо районното. Ако си поделим работата, ще я свършим за няколко дни.

— Серийните убийци започват близо до дома си, защото територията им е позната — възрази Вейл.

Месестото лице на Дел Монако се зачерви от гняв.

— Не е нужно да ми казваш това, Карън…

— Започваме с местното — твърдо каза Бледсо. — Съсредоточете усилията си върху радиус от осемдесет километра. Ако се наложи, ще разширим периметъра.

— Географският профил ще ни помогне да стесним кръга — каза Вейл.

По-разумно бе да остави Бледсо да притисне Дел Монако.

Детективът наклони глава и се вторачи в Дел Монако, който се преструваше, че преглежда някакви документи. Сигурно бе усетил погледа му, защото заговори, без да вдига глава:

— Колегата на Ким Росмо го изготвяше. Ще проверя докъде е стигнал.

— Добре — кимна Бледсо. — По-добре е, когато си сътрудничим, нали? Работим за обща цел: да заловим този луд. Да не забравяме това.

Той изчака малко, после им нареди да се заемат с новите си задачи.

Гифърд пристигна в оперативния център след около трийсет и пет минути, малко след като всички други си бяха тръгнали. Вейл тъкмо довършваше копирането на досието, когато вратата се отвори и Гифърд влезе, пъхнал ръце в джобовете на черния си шлифер. Папката с досието бе отворена, а Вейл стоеше с ръка на копирната машина. Тя се обърна и тръгна към него с надеждата, че той няма да види какво е копирала, защото това щеше да предизвика въпроси, а тя се нуждаеше само от отговори.

— Господине — каза тя, като го пресрещна на три метра от копирната машина, — Франк каза, че искате да ме видите.

— Изпратих ти съобщение. Не ми отговори.

Тя извади телефона от колана си и погледна екранчето.

— Не съм получавала съобщение.

— Аха — изсумтя Гифърд, после се заразхожда из стаята, като кимаше одобрително. — Добра обстановка.

— Бледсо е професионалист. Ръководи добре екипа.

— Очевидно не достатъчно добре.

Вейл запристъпя неловко, като се чудеше дали да седне, или да остане права. Никога не се беше страхувала от Гифърд, но сега бе различно. Беше дошъл да говори с нея, вбесен от статията във вестника. Несъмнено мислеше за обвиненията, публикувани в „Хералд“. Е, щеше да го остави да си излее яда.

Той седна зад бюрото на Синклер, вдигна баскетболната топка и я разгледа.

— Подписана от Джордан?

Вейл кимна.

— Да, принадлежи на Бъба Синклер. Носи му късмет.

— Хм.

Сякаш искаше да каже: „Да бе, чудесна работа ви свърши досега.“ Но той преглътна забележката си, а тя нямаше нищо против — не се нуждаеше от сарказъм. Не знаеше как би реагирала в сегашното си състояние, а не искаше да побеснее пред шефа си.

Все още въртейки топката в ръце, Гифърд се облегна назад и каза простичко:

— Е, вярно ли е, че Линуд е биологичната ти майка?

— Да.

Лаконичен отговор. Точен. Така се избягваха неприятности.

— Хм — отново изсумтя той и я погледна в очите. — Вярно ли е, че си се карала с нея в нощта, когато бе убита?

— Да.

Той кимна.

— И реши, че няма смисъл да го споменеш, когато стояхме пред къщата й?

— Не, господине.

— Защо, по дяволите? — извика той и смръщи вежди.

Вейл се прокашля.

— Защото ако ви бях споменала, нямаше да ми позволите да огледам местопрестъплението. А и защото е без значение. Не аз я убих.

Гифърд се наведе напред и столът изскърца.

— Агент Вейл, това е едно от най-глупавите неща, които си вършила през кариерата си.

— Да, господине. Казах на Бледсо и Хернандес…

— О, те вече стоят над мен? Аз съм ти началник, а ти май забравяш това напоследък.

— Господине, исках само да помогна.

Той отново завъртя топката.

— Е, сега наистина се нуждая от помощ, нали? Директор Нокс ми е страхотно ядосан. Обади ми се тази сутрин и насрочи събрание за следобеда. Знаеш ли какво означава това? Означава, че моят задник ще бъде съдран.

— Не исках да ви замесвам. Хенкок…

— Хенкок! Да, Хенкок е проблемът, нали? Същият Хенкок, когото ти казах да оставиш на мира, за да се обеси сам.

— Той се обърна към медиите, за да отклони вниманието от себе си. Оперативната група го притисна заради връзката му…

— Знам всичко за връзката му. Когато Търстън я спомена в колата, след като ви оставихме на местопрестъплението, аз го накарах да се обади на Бледсо и да му разкаже.

Гифърд остави топката на бюрото, изправи се и застана срещу стената.

— Публикувахме официално опровержение на историята, разбира се — каза той и отново напъха ръце в джобовете. — Не знам докъде ще стигне тази работа, но със сигурност няма да е забавно. За никого — добави той и се обърна към нея. — Тази сутрин получих седемнайсет обаждания от медиите. След като „Хералд“ отпечата историята, всички в страната се захванаха с нея. Дори един мой приятел от Скотланд Ярд чул за нея. Каква по-страхотна клюка от това, че ФБР покрива един от агентите си, който е сериен убиец?

— Не искам да ви възразявам, шефе, но вие не сте единственият пострадал. — Вейл внезапно усети прилив на сили, подхранен от факта, че Гифърд се е съсредоточил върху себе си. — Аз съм тази, за която твърдят, че е убила брутално седем невинни жени. Как мислите, че се чувствам?

Гифърд не отговори, а срита кабела, който лежеше на пода.

— Има само един начин да решим проблема — каза той накрая.

— Да намерим убиеца — кимна Вейл.

Той мина покрай нея и хвана дръжката на вратата.

— Точно така. Да намерим убиеца.

Вейл го загледа как се отдалечава и се зачуди дали това бе неофициален начин да й каже да действа с всички възможни средства…

Изведнъж тя осъзна, че това няма значение. Мъртви очи я бе взел на прицел, бе проникнал в дома й, а в момента съсипваше и кариерата й. Налагаше се да го намери скоро. Преди да я убие. В буквален и преносен смисъл.

Сега вече беше лично.