Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (43)

42

Обикновено нося малко сирене в скривалището си, за да зарадвам Чарли. Той надебелява, вероятно го храня прекалено много. Но когато вляза там, той ме поздравява, качва се в скута ми и души. Може би търси още храна. Проклет паразит, това е той. Дай ми, дай ми, дай ми.

Днес не съм в настроение. Новата курва на мръсника ме видя снощи и ми се подигра. Нямах нужда от това. Мръсникът ми е предостатъчен. Иска ми се поне веднъж да го накарам да се почувства като мен.

Чарли се изкатерва на гърдите ми и ме поглежда. Малкото му носле е сбърчено, а мустаците му мърдат обвинително към мен.

— Какъв ти е проблемът, по дяволите? — изкрещявам, но млъквам бързо, защото не знам дали има някой в къщата. Не мога да оставя малкия гризач да съсипе нещата. Той ме гледа с малките си зли очи.

— Не ме гледай по този начин! — извиквам. — Мразя те!

Грабвам го за врата и посягам надясно, където има няколко пирона, останали от разширяването на стаичката. Взимам единия и го забучвам в окото на Чарли. Той се сковава и се отпуска в ръката ми.

Сърцето ми бие забързано. Имам чувството, че летя. Страхотно усещане! Толкова съм възбуден, че не мога да си поема дъх.

Мятам трупа на Чарли на рафта, монтиран на стената, и вадя джобното си ножче. Чудя се какво ли ще стане, ако направя разрез ей тук. Дишам задъхано като куче. Не мога да се контролирам. Куче. Е, това би било нещо велико. Да накажеш така куче…

Спомняше си този ден много добре. Определени моменти просто се запечатват в ума ти, като дъвка, залепена на подметката ти. Дърпаш и усукваш, а проклетото нещо не иска да се отлепи.

Той затвори лаптопа и го остави настрани. Разполагаше с час, преди учениците му да започнат да пристигат за курса по грънчарство. Трябваше да се отпусне и да отпъди детството от мислите си. Грабна недовършения сандвич от малкия хладилник и пусна телевизора. Разбира се, нямаше да успее да се отпусне напълно. Все пак беше стигнал до новините. Основната тема в тях беше Мъртви очи. При това всяка вечер. Не спираха да го споменават.

Но ченгетата бяха покрили връзката му с убийството на сенатор Линуд. Вероятно смятаха, че хората ще обезумеят от ужас, когато чуят, че Мъртви очи се е докопал до щатски сенатор. Щом можеше да се добере до нея, никоя кучка не бе в безопасност.

— Чувате ли? Никоя не е в безопасност!

Той довърши сандвича си и седна пред телевизора с буца глина в ръка. Месенето винаги го отпускаше, а и поддържаше ръцете му силни.

Новините в шест часа започнаха с оглушителна музика и снимките на говорителите. Ама че драма. Съобщете проклетите новини и разкарайте досадниците.

— Добър вечер — поздрави говорителят.

Да, наистина беше добра вечер, благодаря.

— … убийството на сенатор Елинор Линуд шокира членовете на Сената и накара и двете партии да предложат подкрепата си. Съпругът на сенаторката, Ричард, наследник на компания „Линуд“, се е завърнал предсрочно от командировката си. Полицията не разкри много подробности за убийството. Съобщиха само, че имат определени следи. За по-задълбочен репортаж за дългата кариера на сенатор Линуд даваме думата на Стив Шнайдерман…

Той изключи телевизора, отиде до фризера и взе кутията, в която лежеше ръката на сенаторката. Остави отрязания крайник на масата и го разгледа от всички възможни ъгли.

— Ти беше мръсна кучка, сенаторке. Дали някой щеше да гласува за теб, ако знаеха какъв човек си? Разбира се, че не. Разбира се, че не.

Е, надяваше се, че се е наслаждавала на времето им заедно. Той определено се беше изкефил. Най-задоволяващото събитие в живота му. Отново се чувстваше свободен. Свободен… свободен да върши каквото си иска, защото тя не можеше да го спре.

Почти свободен. Винаги имаше неща, за които трябва да се погрижи. Но имаше време за това. Беше напълно сигурен, че времето е на негова страна.