Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (24)

23.

Беше страхотно вбесен. Изпитваше диво желание да направи нещо, да нарани някого. Веднага. Например проклетото куче, което не спираше да лае. Пусна му ток с електрошоковата палка и то замлъкна, но гневът му не намаля. Не успяваше да се отърве от него. Заразхожда се нервно, смачка няколко буди глина, но нищо не помогна. Седна и започна да пише.

Исках да го пробода, да го нараня, както той нараняваше курвите, които водеше у дома. Исках да го убия. Как можех да го направя? Най-лесно и безопасно щеше да е да го застрелям, но нямах пистолет. Бих го ударил с бейзболната бухалка, но не знаех дали ще мога да го халосам достатъчно силно, за да му попреча да се нахвърли върху мен.

Но нож… нож в лицето щеше да го зашемети. В окото. И тогава нямаше да може да се нахвърли върху мен. Бързо нападение. Да, можех да го направя.

Промушвам и побягвам. Не, промушвам, промушвам и пак промушвам.

Да, можех да го направя. Можех.

Написаното му хареса, но не успокои гнева му, нито желанието, което като свиреп глад тормозеше стомаха му. Дивата ярост, която изпитваше към мръсника, го подтикваше да предприеме някакви действия. И то колкото се може по-бързо. Не беше готов и за секунда се зачуди дали не действа нерационално, дали не позволява на емоциите да го контролират. Имаше план и трябваше да се придържа към него. Човек допуска грешки, когато действа прибързано.

Но не можеше да се спре.

Откри, че стои пред бакалията, която се намираше на около двайсетина минути от дома му. Супермаркети, барове и молове — това бяха най-добрите места, където да намериш кучка, когато си отчаян. Това поне беше премислил. А електрошоковата палка бе прибрана в жабката на колата, в случай че го спрат. Налагаше се да мисли за толкова много подробности.

Беше четири часът и небето притъмняваше. Оставаха му около четирийсет и пет минути светлина. Влезе в магазина. Палтото му се развяваше от вятъра, шапката заплашваше да отлети от главата му.

Зави към кулинарния щанд, където няколко жени чакаха да изпълнят поръчките им. Той остана там около петнайсет минути. Наблюдаваше ги как бъбрят и оглеждат хладилните витрини. Огледа очите им, но никоя не го заинтересува. Тръгна към щанда с млечни продукти… друго място, където кучките се мотаеха и оглеждаха богатия избор от сирена.

Вратът му се изпоти от напрежението на лова. Беше близо. Усещаше го. Зави наляво и се блъсна в една кучка. И двамата вървяха бързо и залитнаха назад. Чантата и падна, отвори се и безброй боклуци се разпиляха по пода.

Тя вдигна ръце, притисна ги към бузите си и попита:

— Добре ли сте?

— Добре съм.

Шибана кучка! Гледай къде вървиш.

Той се принуди да се усмихне.

— Предполагам, че бяхме прекалено забързани.

Жената се наведе да събере вещите си. Той също коленичи и я огледа внимателно. Скрити под дебел слой грим бръчки, мърлява руса коса. Празни, безжизнени очи. Тази беше вече мъртва, но още не го знаеше. Определено не беше за него. Той грабна червило и пакетче дъвки от пода и й ги подаде. Жената ги взе и се усмихна криво.

Внезапно се чу писклив глас:

— О, позволете да ви помогна.

Той завъртя глава надясно. Брюнетка на двайсет и няколко години клекна до него. Очила с метални рамки подчертаваха златистите й тигрови очи. Никога не беше виждал толкова много цветове в нечии очи. Златисто, кафяво и зеленикаво с няколко черни точици. Не можеше да помръдне. Да, да, да! Красива, но зла. Човек трябваше да се вгледа внимателно, за да проникне под маската.

Да, ти си избраницата ми.

Брюнетката събра останалите предмети и ги подаде на русата кучка.

— Благодаря и на двама ви за помощта — промърмори дъртата.

Той едва потисна усмивката си.

Не, не. Аз ти благодаря…

Двайсет и девет минути по-късно брюнетката с тигровите очи излезе от магазина. Той се облегна в седалката и я загледа от разстояние. Тя бързо натовари покупките си в багажника на колата си и се качи зад волана. Той подкара аудито си след нея.

Беше я огледал внимателно, преди да се разделят. Нямаше венчален или годежен пръстен. В количката й бяха подредени зеленчуци, подправки, билков чай и прясна сьомга. Нямаше бира, нито замразена пица, пържоли или филета. Не беше идеално доказателство, като например оглед на дома й за големи маратонки или мъжки дрехи, но беше сигурен, че там не я чака мъж.

Напуснаха паркинга заедно и потеглиха към дома й. Скоро щяха да застанат лице в лице. И очи в очи.