Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (20)

19.

Роби изпрати Вейл до колата й и остана там малко по-дълго от необходимото, след като тя се сбогува и затвори вратата.

Вейл спусна прозореца си и го погледна.

— Нещо не е наред ли?

— Аз… ами… не.

Той заби очи в земята, после заоглежда къщите по улицата.

— Роби?

— Искаш ли да обядваме заедно? Или да вечеряме? Имам още въпроси към теб. Относно профилирането.

Вейл се вторачи в него и се зачуди дали я кани на среща. Моментът не беше много подходящ, особено след случилото се с Дийкън.

— Съгласи се да ми станеш учителка, не помниш ли?

Може би се нуждаеше точно от това. Да забрави за всички неприятности и да внесе малко щастие в живота си. Всеки имаше нужда от баланс. Беше научила този урок преди много години. Заговори, без да си остави време да помисли.

— Е, значи обед или вечеря?

— Или кафе. Каквото кажеш.

— Знаеш ли, опитен профайлър като мен може да си помисли, че го каниш на среща.

Той отново се загледа в къщите.

— А пък прост детектив от малък град като мен може да си помисли само, че двама колеги се събират, за да обсъдят случая, по който работят. Теории и методи.

— Теории и методи… — усмихна се тя. — Добре. Обичам теории и методи. Напомнят ми за любимия ми клас в Академията. Вечеря в шест часа. Какво ще кажеш?

— Страхотно.

— На непретенциозно място. Ще се видим в службата и ще тръгнем от там.

— Разбира се. Чудесно.

— О, Арт Руни, един от другите профайлъри, може да поиска да се присъедини към нас. Имаш ли нещо против?

Роби се намръщи леко, но се постара да прикрие разочарованието си. Сви рамене и отговори:

— Добре.

Вейл се усмихна и присви очи срещу слънцето, което се показа иззад облаците.

— Знаеш ли какво, забрави за Руни. Той вероятно има други планове. А и не можеш да обсъждаш теории и методи с повече от един човек, нали?

Роби й намигна весело.

— Точно така. Ще те взема в шест.

Роби наля шардоне в чашите и остави бутилката на масата.

— Не си ми казвала как страхотен детектив като теб се е озовал в зловеща професия като профилирането.

— Това беше една от най-безопасните служби в Бюрото. Преживях силна уплаха преди седем години, когато попаднах в престрелка по време на банков обир.

Тя си припомни лицето на Алвин в банката преди няколко дни. Различен сценарий, но сцената й бе прекалено позната.

— Просто нещата се стекоха лошо. Действахме по информация от доносник. Озовах се там първа. Докато чаках подкреплението, престъпниците излязоха от банката. Друга двойка агенти пристигна на местопрестъплението и въобще не разбраха какво ги удари. Мръсниците убиха един от тях и простреляха другия в гърдите. Едва успях да се измъкна.

Роби присви очи с интерес.

— Как?

Вейл отпи от виното.

— Мислех, че ще обсъждаме теории и методи.

Роби повдигна вежди.

— Правим го. Теориите на Карън Вейл за измъкване от трудно положение с ум и голи ръце…

— Не, имах глок и резервен пълнител. А бандитите бяха въоръжени с автомати. Съсипаха ми колата. Всички прозорци бяха разбити на милиони парченца. Бяхме се свили на земята и стреляхме от там — обясни тя и поклати глава. — Война насред улица в спокоен квартал.

Роби се размърда на стола си.

— И? Какво стана?

Тя отпи пак и вдигна очи към него.

— Какво?

— Как се измъкна?

— Пропълзях под колата и прострелях престъпника в глезена. Той падна, другият агент оцеля, а всички бандити умряха. Всичко приключи добре.

— И после най-безопасната работа в Бюрото — подкани я Роби.

— След този чудесен епизод осъзнах, че не трябва да се занимавам с подобни неща, докато отглеждам дете. Мисълта, че Джонатан може да порасне без майка, ме накара да се замисля сериозно за живота си — обясни тя и се засмя мрачно. — Звучи сякаш съм взела бързо и категорично решение. Но не беше така. Минаха седмици, докато реша какво да правя. Дори мислех да напусна Бюрото.

— И вместо това се озова в отдела по профилиране?

— Докато Вътрешният отдел ме разследваше, шефът ми реши, че е най-разумно да ми даде почивка от обичайната ми работа. Отпусна ме назаем на близкия полицейски участък, за да им помогна в разрешаването на няколко стари случая. Следите вече бяха студени.

Роби се облегна назад и изпъшка:

— Мислиш ли, че го е направил нарочно, за да унищожи кариерата ти?

— Не, беше готин тип. А и дори да е имал подобно нещо наум, аз съсипах плановете му. Разреших почти всички случаи. И това бързо се разчу. Сдобих се с добра репутация в Бюрото.

— Разбирам защо.

— Шефът ми изпрати бележка до началника на Отдела по поведенчески анализ и внезапно се превърнах във връзката на отдела по профилиране с Източния район. Месец по-късно се конкурирах с Чейз Хенкок за единственото свободно място в отдела. Останалото е история.

Роби наклони глава и се вгледа в лицето й.

Вейл допи виното си и зачака.

— Добре ли си? — попита тя най-после.

— Чудесно — отвърна Роби, извърна очи и изправи гръб.

— Теории и методи — усмихна му се тя.

— Точно така. Ето и моята теория. Ти си много специална личност, Карън Вейл, и бих искал да те опозная по-добре.

— Подозирах, че това прилича на среща.

— Май детективът от малкия град не може да излъже опитната агентка от ФБР.

Келнерът поднесе вечерята: ориенталска салата с — пиле за Вейл и пикантен хамбургер за Роби. Вейл го загледа как изсипа огромно количество кетчуп върху пържените картофи и си припомни детството. Това я накара да се замисли за разликата във възрастта им. Остави вилицата си и попита:

— Ти си на двайсет и девет, нали?

— На трийсет.

— Аз съм… малко по-голяма. Защо не сваляш жена на твоята възраст?

Роби се наведе към нея.

— Карън, виждал съм неща, които децата не би трябвало да виждат. Можех да се озова на улицата като бандитите, които прибираме, но не го направих.

Замълча и зачака реакцията й. Не получи отговор и лапна пържен картоф. Вейл отпи от виното. Роби най-после преглътна и сви рамене.

— Може и да не съм на трийсет и две години като теб — ухили се той, — но съм бил с много жени.

Тя кимна бавно и вдигна чашата си. Роби бързо я напълни.

— Значи методът ще бъде „стъпка по стъпка“, за да видим как ще тръгнат нещата — каза тя.

Роби се усмихна.

— Методично сближаване. Като във всяко добро разследване.

— Ако действаш прекалено бързо, може да оплескаш нещата и да допуснеш грешки.

Роби вдигна чашата си.

— Да пием за теориите и методите.

— И за методичните сближавания — добави Вейл.