Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (66)

66.

Оперативната група закуси с гевреци, кексчета и гигантска кана кафе, които Синклер донесе от местната сладкарница малко след седем. Навън бе около десет градуса под нулата и когато се върна, той заговори как детството му в Оукс Парк, Илинойс, би трябвало да го подготви за подобни мразовити дни. Всички бяха прекалено изморени да му отвърнат и накрая той седна и гушна голяма чаша кафе.

Всички бяха изкарали почти двайсет и четири часа без сън, а и в близко бъдеще не ги очакваше почивка. Погълнаха щедри дози захар и кофеин и анализираха информацията, която започна да постъпва след осем часа.

Научиха, че Патрик Фаруел е арестуван преди петнайсет години за сексуално насилие над малолетна. Беше лежал в „Поконома“, преди да го прехвърлят в по-строго охраняемия „Грийнсвил“, тъй като бе намушкал друг затворник, който приел прекалено лично насилието върху малолетна.

Условното му освобождаване преди осемнайсет месеца бе послужило само да отърве системата от бич като него. Той прекъснал всякаква връзка с надзорника си и вече не го видели. Управата на затворите бе провела сериозно издирване, но без резултат, и бяха решили, че е напуснеш щата и е минал в нелегалност. Но директорът на затвора имаше друга теория. Смяташе, че Патрик Фаруел е сменил името си и още живее във Вирджиния. Това бе само интуиция, но директорът твърдеше, че тя никога не го е подвеждала.

— Натрупаният му гняв е прекипял, когато е излязъл от затвора — каза Дел Монако. — И веднага щом се е покрил, вече никой не е имал контрол върху него. Нито надзорникът, нито полицаите. Буквално са го пуснали на свобода.

Роби кимна.

— А раздялата му с надзорника съвпада с убийството на първата жертва на Мъртви очи, Марси Евърс.

— Нещо, което да сочи компютърните му умения? — попита Бледсо.

Роби разтърка очи.

— Какво например? Курсове или нещо подобно?

— Каквото и да е.

— Не виждам нищо в досиетата — отговори Роби. — Но компютърни курсове се предлагат на безброй места и повечето не са регистрирани никъде.

— А софтуерът, използван за самоунищожаващото се съобщение, се продава в интернет — добави Вейл.

— Доколкото ми обясниха, не е необходимо да си вълшебник.

— Ами… — обади се Манет. — Аз смятам, че трябва да действаме. Разполагаме с името, отпечатъците и миналото на този тип.

Бледсо плесна с ръце.

— Хайде да действаме. Хернандес, говори с пощенския инспектор. Разбери дали Патрик Фаруел е попълвал молба за препращане на пощата му. Син, провери дали е попълвал данъчни декларации. После провери местните затвори. Възможно е да са го прибрали заради пътно нарушение или пиянство. Може вече да е заключен някъде — каза той с надежда, после погледна факса. — Аз ще разпратя снимката и отпечатъците му, ще помоля хората от лабораторията да ги изпратят на всички участъци в щата.

— Не трябва ли да действаме из цялата страна? — попита Синклер.

— Няма да навреди, ако проверим националния център за криминална информация — съгласи се Бледсо.

Вейл поклати глава.

— Фаруел е местен. Дързък, агресивен и самоуверен. Мисли, че може да действа без последствия и за съжаление ние само затвърдихме тази му идея, тъй като досега не успявахме да открием никакви реални следи.

Роби вдигна ръка.

— Досега.

— Важното е, че не сме му дали причина да напусне удобната си зона, очертана в геопрофила. Смятам, че засега трябва да търсим само в щата. Да се надяваме, че ще извадим късмет.