Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (77)

77.

— Не успяхме да намерим бившия ти съпруг — съобщи Бледсо на сънената Вейл, която му отвори вратата. — Не знам дали е просто извън града или някак си е узнал какво става и е изчезнал. Оставихме човек в къщата му. Започнахме да проверяваме разговорите от домашния му телефон и мобилния. Искаме да видим с кого е говорил наскоро. Това ще ни покаже кога са били последните обаждания и дали си е бил у дома напоследък.

Детективът се загледа към улицата, после продължи:

— Имаш ли представа къде може да е отишъл? Роднини? Приятели?

— Брат във Вегас. Не е говорил с него от години. Не познавам негови приятели.

Вейл беше облечена с избеляла фланела с логото на ФБР и вехти джинси, които бе навлякла набързо, когато се позвъни.

Беше спала няколко часа, но сега се чувстваше дори по-зле. Разтърка зачервените си очи и попита:

— Съседите?

Бледсо поклати глава.

— Никой нищо не е видял. Нито него, нито колата му, нито други хора около къщата. Нищо. От дни.

— Иска ми се да можех да ти кажа къде да търсиш.

— Ще го намерим — увери я Бледсо. — Ще ти се обадя веднага щом го пипнем — усмихна се той. — Първо Хенкок изчезна, после бившият ти съпруг. Още не можем да открием и Хенкок.

— За какво ти е Хенкок?

— След като Фаруел е в чувала, очевидно Хенкок не е в списъка на заподозрените, но исках да се уверя, че е чист по отношение на Линуд. Дел Монако смята, че си губя времето. Каза, че всичко съвпада и не би трябвало да бия умрял кон.

— Медальонът запечата връзката.

— Може би просто ми се иска да видя мутрата му още веднъж. Да го поразстроя. Трябва да се позабавлявам. Ти беше права от самото начало. Хенкок е първокласен задник.

Вейл потръпна.

— Трябва да седна. Коляното ме боли. Хирургът ми даде тиленол с кодеин, но не искам да се тъпча с дрога.

— Хей, тиленолът е легален. Ако лекарят ти го е дал, взимай го. Няма причина да търпиш болката. Страда достатъчно през последните седмици.

Вейл се завъртя и закуца към всекидневната, за да се настани удобно.

— Така си е — потвърди тя.