Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (62)

62.

Повратни точки. Повратните точки очевидно остават с теб, след като другите спомени избледнеят, като самотно цвете още цъфтящо сред купчина увехнали листа. Докато седеше, унесен в спомените си, той се замисли за емоциите, довели до затвърдяване на независимостта му преди много години. За него подобна повратна точка бе не само единственото цъфтящо цвете, а целият букет.

Писна ми от побоищата и нещата, които мръсникът ми причиняваше. Но не бях достатъчно силен да се боря с него. Мислех, че ако един–два пъти му покажа готовността си да се боря, ще схване посланието и ще се отдръпне от мен. Но не се получи. Продължи да ме тормози, но аз успях да опазя най-важното. Никога няма да намери скривалището ми. Никой няма да го намери.

Осъзнах, че мога да направя нещо, за да контролирам живота си. В кланицата, където работех, използваха куки за окачване на животинските трупове. Сетих се, че гигантските парчета месо са много тежки. Попитах шефа дали може да работя в отдела за подготовка на месото. Той ме огледа и каза, че съм висок за възрастта си, но кльощав. Смяташе, че няма да се справя, но аз започнах да работя там след края на работното време. Шефът видя, че съм упорит, и накрая ме премести.

Освен това прекарвах по половин час в упражнения с труповете в края на смяната си. Беше все едно вдигаш тежести, даже по-добре. Успявах да повдигна дори най-тежките трупове. Правя това от два месеца. Чувствам, че вече съм готов да се изправя срещу мръсника…

Наистина повратна точка. Беше се сдобил със самоувереност, която щеше да му позволи да постигне контрол над живота си. За първи път. Осъзна, че ако нещо трябва да бъде направено, просто се налага да намери начин да го направи. Не ставаше дума дали може да се направи, а как. Винаги се бе чувствал така, още от времето, когато намери начин да завлече талашита от магазина до дома си, на няколко километра. Но тогава залогът беше по-висок и трябваше да е сигурен, че може да се справи с тежката задача, да се изправи срещу дявола и да свърши работата. Защото нямаше да има връщане назад. След като се възпротивеше на мръсника, щеше да е въпрос на живот и смърт. А не планираше да умира.

Сега, десетилетия по-късно, отново бе изправен срещу същите демони. Странно как животът се завърта на триста й шейсет градуса. Но той вече беше по-мъдър и готов да посрещне идващото. Вече никой нямаше да му каже „не“. Никой.

Щеше да се увери в това.