Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (35)

34.

Но Джонатан си имаше само нея.

Вейл пристигна в службата в пет часа. Сканира картата си, мина през тежките кленови врати и тръгна по коридора към кабинета на Томас Гифърд. Усещаше любопитните погледи на колегите си, но гледаше право напред и не спря при никого. Имаше основателна причина за идването си тук и не изпитваше желание да бъбри с тях за принудителната си отпуска, която щеше да е основната тема на разговор.

Застана до бюрото на секретарката и я изчака да затвори телефона.

— Би ли попитала шефа дали ще ми отдели минута?

— Разбира се.

Ленка натисна копчето на интеркома, съобщи на Гифърд, че Вейл е в чакалнята, и затвори.

— Влизай.

Вейл й благодари и влезе в кабинета на шефа си. Той седеше зад бюрото си, а Франк дел Монако се бе настанил в един стол, разкрачил крака и отпуснал удобно дебелите си ръце върху тях. Двамата се смееха весело.

— Агент Вейл — каза Гифърд, като си придаде сериозен вид. — Мислех, че трябва да си седите у дома и да чакате резултатите от разследването.

— Трябва да обсъдя нещо с вас, господине.

Тя погледна Дел Монако, който хапеше долната си устна, сякаш още мислеше за шегата, на която се бяха смели.

Гифърд сведе глава и прелисти няколко документа, несъмнено за да не погледне към Дел Монако и да не се лиши от строгото си изражение.

— Агент Дел Монако — каза той, — оставете ни за минута.

— Да, господине.

Дел Монако се надигна и мина покрай Вейл с широка усмивка.

Вратата се затвори зад него и Вейл пристъпи напред.

— Мислех…

— Как е синът ти?

Тя се поколеба за секунда и отговори:

— Няма сериозни промени. Частично подобрение.

— Добре. Това е хубаво. Частичното подобрение е по-добро от никакво.

Тя стисна устни, смутена от неловкия му опит да покаже загриженост.

— Господине, имам идея за третата жертва. Онази, за която всички се съмняват, че е убита от Мъртви очи…

Гифърд вдигна ръка.

— Ако не греша, в момента си в принудителна отпуска.

— Да, господине.

Искаше й се да му каже, че макар да си получаваше заплатата от правителството, всъщност работи за жертвите, а те не я бяха принудили да излезе в отпуска. Но реши, че е по-разумно да не влиза в разправии.

— Така е, но отпуската не означава, че мозъкът ми спира да работи. Все още обмислям случая.

— Добре, но не споделяй това с никого. Не искам разни нагли репортери да набутват микрофоните си в задника ми и да ме разпитват за участието ти. Бюрото ще си има достатъчно проблеми, когато журналистите открият, че си пребила съпруга си.

— Бивш съпруг. А и не възнамерявам да говоря с репортерите.

— Те си имат начини да открият тези неща, знаеш го. И то ако бившият ти съпруг не им се обади лично.

Вейл въздъхна. Последното, от което се нуждаеше, бе журналистите да започнат да я тормозят.

— Господине, за третата жертва. Мога да обясня защо местопрестъплението е различно и защо липсват следи от типичното за Мъртви очи поведение.

Гифърд разтърка очите си и завъртя стола си, за да погледне през прозореца.

— Говорихме за това толкова много пъти…

— Преди не разполагах с доказателства. Сега ги имам.

— Добре. Разкажи всичко на Дел Монако, а той ще представи информацията на отдела.

— Защо на Дел Монако?

— Той е натоварен със случая засега.

Думите му й подействаха като плесница, но тя бързо осъзна, че все някой трябва да работи по случая.

— Бих искала аз да направя презентацията. Теорията е моя, а вече е… спорен въпрос. Мисля, че трябва да я защитя и да й осигуря вниманието, което заслужава.

Гифърд се облегна и се залюля със стола, сякаш обмисляше молбата й.

— Наистина смятам, че е в твой интерес да се дистанцираш от случая…

— Искате да кажете от Бюрото — прекъсна го Вейл и усети как кръвното й се покачва.

Шефът й се завъртя към нея.

— Имам предвид и двете. Слушай — снижи глас той, — имаш си достатъчно неприятности и без Линуд и шефът на полицията да се нахвърлят върху теб.

— Линуд и шефът на полицията?

— Мога да направя само ограничен брой неща, за да те предпазя.

— Благодаря, но нямам нужда от предпазване.

— Имаш — възрази той и погледна настрани. — Вече започнаха да ме тормозят с обаждания. Натиск по всички нива. Стоя зад теб, Карън, защото смятам, че си страхотна в профилирането. Един от най-добрите ни агенти. Но те моля да не си съсипваш кариерата заради това. Опитай да се справиш с обвиненията. После ще се тревожим за Мъртви очи. Ако тогава все още е на свобода, ще си получиш случая обратно.

— Предполагам, че би трябвало да ви благодаря за помощта. Оценявам я — каза тя и се отпусна на стола. — Но моля ви, позволете ми да поговоря с колегите от отдела. Само веднъж.

Гифърд я изгледа и натисна бутона на интеркома.

— Франк, можеш ли да дойдеш за минута? — попита той, после се обърна към нея. — Добре, ще разкажеш теорията си пред нас двамата. Ако ни се стори добра, можеш да я споделиш с останалите.

Вейл кимна и изчака търпеливо трийсетте секунди, нужни на Дел Монако да се върне в кабинета на шефа. Той влезе с папка в ръка и седна на стола до нея.

Гифърд й кимна.

— Говори.

— Имам доказателство в подкрепа на теорията ми за третата жертва…

Дел Монако завъртя очи.

— Не започвай отново…

— Изслушай я, Франк. После ще преценим.

Дел Монако кръстоса крака и неохотно наклони глава към Вейл. Поведението му казваше: „Не ми досаждай с тия дивотии“, но думите му бяха по-учтиви:

— Добре, слушам.

Стана й неприятно, че трябва да се доказва пред Дел Монако, преди да получи позволение да направи презентацията си пред отдела, но Гифърд бе определил правилата категорично и тя нямаше избор.

— В протокола от местопрестъплението е вписан колет, доставен от „Ю Пи Ес“ пред вратата на Анджелина Сардучи. Обадих се в „Ю Пи Ес“ и проследих номера му. Бил е доставен в шест и половина. А съдебният лекар каза, че смъртта е настъпила между шест и седем.

— Значи мислиш, че доставчикът е звъннал и е изплашил престъпника? — попита Гифърд.

— Да. И по тази причина той не е действал както при другите жертви.

— Това не е ново — обади се Дел Монако. — Преди година ти твърдеше същото — че някой го е прекъснал.

— Да, но сега разполагам с доказателство — отвърна Вейл, облегна се и зачака отговор.

И двамата се замислиха върху думите й. След малко Дел Монако заговори:

— Карън, знам, че тази връзка е важна за теб. И накрая може да се окажеш права. Но трябва да ти напомня нещо: работата ни е да оглеждаме поведението на убиеца на местопрестъплението и да си правим изводи, основани на видяното. А ти разглеждаш липсата на типично поведение и се опитваш да намериш връзка. Ако по-късно открием, че Мъртви очи е виновен и за това убийство, ще можем да твърдим, че теорията ти за доставката на колета е била правилна.

— Възможно е да си права — добави Гифърд, — но не можем да си губим времето с вероятности.

Вейл стисна зъби и замълча. Моментът не беше подходящ за спорове. И бездруго не знаеше какво точно да каже. В доводите на колегите й имаше логика.

Дел Монако отвори папката си.

— Какво ще кажете да извадим от уравнението теориите, мненията и емоциите? Да погледнем числата. За всички жертви на Мъртви очи скалата за наранявания на Сафарик^[1] и скалата за сериозност на раните показват 0,95 връзка. Жертва номер три не се вписва…

— Разбира се, че сериозността на раните на третата жертва е по-малка. Не можеш да използваш тези цифри…

— Чакайте малко — прекъсна ги Гифърд. — Какви са тези цифри?

Дел Монако изглеждаше раздразнен от намесата му.

— Скалата на Сафарик измерва степента на нараняванията на жертвата. Тя е ново средство за анализиране на поведението на престъпника.

— А скалата за сериозност на раните е използвана за категоризиране на нараняванията при автомобилни катастрофи — добави Вейл.

Дел Монако кимна енергично.

— Виждал съм да я използват и при жертви на убийства.

Вейл отмести поглед.

— Важното е — отсъди Гифърд, — че независимо как гледаме на нещата, не можем да твърдим, че Мъртви очи е убиецът, тъй като липсва типичното за него поведение. Твоята теория обяснява липсата на допълнителни улики за поведението, но не ни насочва задължително към Мъртви очи.

Вейл не вдигна глава. Беше очаквала съпротива, но се прокле, че не е обмислила нещата по-задълбочено. Дел Монако и Гифърд бяха прави: теорията й можеше да е вярна, но нямаше начин да променят мнението си заради нея. Тя въздъхна раздразнено.

— Имам нещо, което ще намериш за интересно — каза Дел Монако и й подаде разпечатка. — Резултатите на ПЗЖП. Дадоха ми ги, когато тръгнах насам. Още дори не съм ги погледнал.

Вейл взе доклада и го прегледа.

— Знаех, че броят на съвпаденията ще е малък, но това е забележително — впечатли се тя.

Огледа информацията по-внимателно. Прелисти няколко страници и погледна Дел Монако.

— Направих проучване на убийства, опити за убийства и неидентифицирани човешки останки, за да видя колко престъпници са писали нещо с кръв на местопрестъплението. От двайсет и трите хиляди случая на ПЗЖП има съвпадения само с двайсет и един.

Дел Монако изправи гръб.

— Господи! Двайсет и един от двайсет и три хиляди. Това е невероятно малко.

— Всъщност са още по-малко — каза Вейл. — Ако елиминираме двата случая, при които кръвта е била само размазана, и включим само онези, в които е написано нещо, свеждаме броя до деветнайсет. В тези случаи е имало двайсет и шест жертви. Ако елиминираме жертвите от мъжки пол, които са били хомосексуалисти, оставаме само с девет жени.

— От двайсет и три хиляди случая.

Тя прелисти страницата.

— Ако търсим сходство с кървавите стенописи — продължи Вейл — и елиминираме местопрестъпленията, при които убиецът е писал, оставаме само с два случая. Два.

И тримата замълчаха.

— Добре — каза Гифърд накрая. — Какво означава това?

Дел Монако отговори бързо:

— На пръв поглед означава, че е изключително рядко да откриеш нещо написано или изрисувано с кръв на местопрестъплението.

— Да, но какво ни казва за престъпника?

Вейл се замисли, преди да отговори:

— Ами… само един от тези случаи не е бил разкрит и е станал във Вегас. Далеч от обсега на нашия човек. Освен това, с изключение на писането, ритуалното поведение е съвсем различно — обясни тя и му подаде доклада. — Това ни казва, че другите случаи не са свързани с Мъртви очи. Според мен е логично да приемем, че Марси Евърс наистина е първата жертва на Мъртви очи.

Установяването на първата жертва на сериен убиец често осигуряваше важни улики, тъй като престъпникът в началото не е толкова опитен и следователно е вероятно да е допуснал грешки.

— Ким Росмо ще ти се обади — обърна се Вейл към Дел Монако. — Изпратих му случая и го помолих да ни изготви географски профил.

Дел Монако кимна.

— Ще го очаквам.

Вейл се надигна и погледна Гифърд.

— Благодаря, че ме изслушахте.

— Използвай отпуската си разумно, Карън. Не мисли за Мъртви очи, дори само за няколко дни. Оправи си личния живот, после се върни при нас. Определено имаме нужда от теб.

Вейл се насили да се усмихне и излезе от кабинета. Искаше й се да вярва, че Гифърд говори искрено, но при него никога не беше сигурно. Хвърли последен поглед на празния си кабинет и тръгна към асансьора.