Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (13)

12.

Никога не бе изпитвал подсъзнателното желание да го заловят, както ставаше с някои убийци.

Едва я видя, но тази полицайка беше добра. Усети го. Кучка със значка, но все пак беше човек, с когото трябваше да внимава. Някак си бе усетила присъствието му… сякаш споделяха шесто чувство. Мисълта го смрази. Мразеше да споделя каквото и да било с кучките, особено ума си.

Побягна, когато поредната светкавица освети небето. Мина през няколко двора, после седна в колата си и си наложи да успокои дишането си, в случай че ченгетата вече се мотаеха по улиците.

Запали колата и се отправи към дома си, като се придържаше към ограничението на скоростта, даваше мигач и спазваше стоп сигналите. Беше чел, че много престъпници биват залавяни заради тъпи грешки, като повреден фар. Не можеше да си представи да планира грижливо работата си, да я извърши безукорно, а после да го пипнат заради тъпо нарушение на правилата за движение.

Трийсет минути по-късно седеше в апартамента си и гледаше новините в единайсет. Водещата история бе убийството на кучката. Разбира се, говорителят не я нарече така. Думите му бяха:

— Млада жена, новата жертва на убиеца Мъртви очи.

Интересно име. И не беше далеч от истината.

Вторачи се в жената, представена като профайлър от ФБР, към която се втурнаха репортерите. Тя сведе глава и вдигна ръка. Пазеше се от камерите, сякаш щяха да й причинят рак на кожата. Той изчака края на репортажа, после изгледа записа, който бе направил. Търсеше нещо определено.

Ето го! Тъмен, неясен образ, който показваше малките й блестящи очи. Не ги беше видял, докато кучката го преследваше, но в тях имаше нещо. Образът беше лош и по-голямата част от лицето й не се виждаше, но в очите й имаше нещо…

Записът продължи. Той го изгледа и изслуша говорителя, който дрънкаше колко важен бил случаят, тъй като назначили профайлър. Но това не го притесни. Не беше голяма работа. Бе убеден, че колкото и да разглеждат творбите му и да се мъчат да проникнат в ума му, никога няма да го намерят.