Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (45)

44.

— Е, научи ме на още нещо — каза Роби, като задържа буритото пред устата си. — За профилирането.

Вейл свали фолиото, с което беше покрита храната й.

— Не е идеалният разговор за вечеря, но ако не те притеснява, нямам нищо против.

Тя въздъхна и сведе очи към масата, без да вижда нищо.

— Важно е да се определи какъв тип е престъпникът. При Мъртви очи това е въпрос, който не спира да ме тормози.

— Мислех, че е организиран.

— Да, такъв е. Но има и друго. Ким Росмо, колегата, когото помолих да изготви географски профил, класифицира престъпниците по начина, по който търсят и нападат жертвите си. Определя ги като ловци, бракониери, рибари и трапери. Почти сигурна съм, че Мъртви очи е ловец или бракониер. Ловецът използва дома си като своя база и излиза да търси жертва. Бракониерът също излиза да търси жертва, но избира различно място. Може да е там, където работи, или пък друго място, на което се чувства удобно, дори да му се налага да пътува дотам.

— Добре, значи нашият човек е организиран ловец или бракониер.

Вейл вдигна ръка.

— Не е толкова просто.

— Знаех си, че няма да е.

Тя се усмихна.

— Ако беше просто, нямаше да се нуждаете от хора като нас — каза тя, отпи глътка чай и продължи: — Има три метода за нападение на жертвите. Грабливата птица напада жертвата си веднага щом я види. Преследвачът намира жертвата си, после я следи известно време, преди да я нападне. Устройващият засади действа като паяк — подмамва жертвата в любимото си място, където контролира положението, и после напада. Въз основа на факта, че Мъртви очи напада жертвите си в собствените им домове и изглежда доста интелигентен, смятам, че прекарва доста време в проучване на къщата и квартала, преди да извърши убийствата. Затова избира само къщи с входни врати, които не се виждат от улицата.

Роби преглътна.

— Значи е организиран ловец или бракониер, който преследва жертвата. Как ни помага това?

— Първо, това е средство за установяване на връзката, която е под въпрос при третата жертва, но също и при Линуд. На пръв поглед изглеждат работа на същия престъпник, но в някои отношения се различават. Освен връзката географският профил използва класификациите за търсене и нападение, за да определи къде убиецът вече е нападал и къде може да нападне следващата си жертва. Ако разположим този анализ върху картата, можем да направим някои изводи. А ако не е бракониер, може дори да добием представа къде живее.

— Кога ще бъде готов географският профил?

— Надявам се, че скоро.

Роби захапа буритото и кимна.

Облаците се завърнаха. Сивото небе предвещаваше дъжд. След вечеря Роби и Вейл отидоха на кино. Докато гледаха филма, се целуваха и прегръщаха като ученици. Следващата им спирка беше сладкарница „Давина“ където ядоха сладолед. Накрая се озоваха в дома на Роби. Заспаха прегърнати на канапето. На следващата сутрин Роби закара Вейл до дома й, преди да потегли към оперативния център.

Когато паркира пред къщата й, той кимна към отворената предна врата.

— Моля те, кажи ми, че очакваш някого.

Тя проследи погледа му.

— Какво?

Видя отворената врата и присви очи. Извади глока си и изскочи от колата.

Роби също извади пистолета си и я последва по пътеката. Вейл му посочи да отиде наляво, а тя тръгна надясно, като долепи гръб до стената. Роби се наведе и изкачи бързо стъпалата.

Вейл му кимна, завъртя дръжката на мрежестата врата и я отвори, а Роби я задържа с върха на обувката си. Вейл влезе с присвити колене, протегнала пистолета пред себе си, и тръгна по коридора. Роби я последва.

Махна му към кухнята, а тя влезе във всекидневната. Събраха се отново в коридора и продължиха към спалните.

Вейл бутна вратата на кабинета си и надникна вътре. Огледа празната стая и забеляза разпръснатите по пода документи. Някой беше ровил из документацията на Мъртви очи. На пръв поглед бе невъзможно да се определи какво липсва.

Приключиха огледа на къщата, после се върнаха в кабинета. Вейл седна на канапето и отпусна глава на ръцете си.

Роби се настани до нея.

— Май си имала гостенин.

Без да вдигне тя кимна.

— Взел е профила ми и всичките ми бележки.

— Кой?

Вейл обърна глава към стената зад тях. На нея с червило бяха написани думите, които бяха виждали прекалено много пъти:

„То е в“