Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карън Вейл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 7th Victim, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Алън Джейкъбсън. Седмата жертва

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Десислава Господинова

ISBN: 978-954-655-161-0

История

  1. — Добавяне

73.

Гифърд застана в средата на залата я за конференции и се обърна към колегите от отдела по профилиране.

— Мисля, че всички дължим на агент Вейл благодарности за чудесно свършената работа при разкриване на Мъртви очи. И заради това, че упорито отстояваше убежденията си. Знам, че се съмнявахме в нея през последните осемнайсет месеца. Аз съм не по-малко виновен от вас и се извинявам от сърце.

Той погледна Вейл и тя почувства, че извинението му е искрено.

— Благодаря ви, господине.

Всички заръкопляскаха енергично, но Гифърд вдигна ръка.

— Да се връщаме на работа — каза той, после се наведе и прошепна на Вейл: — Ела в кабинета ми след десет минути.

Похвалата на Гифърд пред целия отдел бе абсолютно неочаквана и Вейл се оказа неподготвена за това. Тя означаваше много за нея, но не можа да я оцени напълно, защото и тялото и умът и още бяха изтощени. Чувстваше се като прегазена от камион и копнееше да легне и да спи непробудно няколко дни.

След епизода в ранчото на Фаруел тя бе откарана с областния хеликоптер до очакващата я патрулна кола на област Феърфакс. Оставиха я в къщата на Роби, където тя глътна още две хапчета и заспа, без дори да свали мръсните си дрехи. В девет сутринта я събуди обаждането на секретарката на Гифърд, която я помоли да се яви на работа след час.

Сега седеше в кабинета на шефа си, а гъстата мъгла от последните четирийсет и осем часа още висеше над нея. За какво ли искаше да говорят Гифърд? Връщане на работа? Не беше възможно, тъй като обвиненията срещу нея не бяха свалени. Какво тогава? Награда? Надали. По същата причина. Награждаването на агент, обвинен в нападение, не беше разумно.

Гифърд влезе в кабинета и се настани зад бюрото си. Облегна се на стола и въздъхна.

— Знам, че двамата с теб често бяхме на различни позиции, но съм готов да забравя за това. Свърши страхотна работа. Знам, че в оперативната група участваха и други хора, но успехът се дължи основно на теб. Браво, накара ни да се гордеем.

— Благодаря ви, господине.

— Има нещо, за което исках да поговорим. Стъпка към връщането ти на работа, при положение, разбира се, че съдията и съдебните заседатели свалят от теб обвиненията.

Той огледа бюрото си, премести една папка и намери документа, който търсеше.

— Ето списък с трима от психолозите на Бюрото. Избери си един и си определи час.

Тя взе документа.

— Психиатър?

— Точно така. За твое добро е. Справяне с гнева. Вътрешни разследвания ще искат да видят нещо такова, за да те оневинят. А и като се имат предвид всички неприятности, които преживя и все още понасяш… наистина е за твое добро.

Вейл стисна устни, не можеше да спори.

— Добре, господине, ще си запиша час.

Гифърд кимна и в този миг телефонът му избръмча.

— Прибирай се у дома и поспи. Отиди да ти прегледат коляното. Искам да си в отлично състояние, когато се върнеш.

Вейл се усмихна, надигна се предпазливо от стола и излезе от кабинета.